Дислексията се открива най-лесно в първи клас

За съжаление много родители реагират неправилно, когато учителите сигнализират за дислексия. „Моето дете е здраво. Вие не можете да го научите. Не искам да чувам повече такива неща от Вас. Детето ми е нормално.” И се започва сагата, в която най-големият потърпевш е собственото дете, защото колкото и да учи, „нормалното” дете не успява да се справи със задълженията в клас.

       Но нека научим повече за дислексията.

Дислексията (на гръцки: dys - трудна и lexis - дума) е неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Объркват се някои букви с други например „б“ с „д“ или „н“ с „п“. Понякога се разместват местата на буквите в думите или хората пишат, както говорят. Дислексията не е вид умствено изоставане и дори понякога при наличието ѝ се наблюдават феноменални способности в други направления.

Децата с този модел възприятия (като дислексия, дисграфия, аутизъм, хиперактивност, дефицит на вниманието) не се отличават интелектуално от останалите и не трябва да бъдат третирани като непълноценни, увредени или болни. Българското образоване трябва да разработи и прилага модели за работа с тези деца.

Но нека се запознаем по-подробно с дислексията

Дислексията засяга тази част на мозъка, която отговаря за речта, съответно води до различия в начина, по който информацията се обработва.

Дислексията е затруднение с лексиката, предимно при четене и писане. Проявява се изключително многостранно и все още няма точна дефиниция. Около 20 % от хората имат подобни проблеми. В повечето случаи се асоциира с проблеми при писане, четене и математика, свързани с факта, че хората с дислексия виждат буквите разбъркано и обърнати на обратно, или с факта, че усвояват учебния материал бавно или със затруднение. Важно е да запомните, че  проблемите, които децата имат при четене, писане или математика, не ги правят глупави или умствено увредени.

Много хора, които имат дислексия, могат да развият паническо разстройство.
Определен процес, като четене и превръщането му в автоматично действие, често пъти не е подчинено на волята им. Това може да предизвика различни страхове. 

Дислексията е страдание, което изпитват някои деца, когато трябва да прочетат нещо. Това страдание кара думите да изглеждат сякаш са разбъркани. И прави процесът на запомнянето им доста труден, а на моменти, дори невъзможен. 

Симптоми на дислексия: 

·       Липса на говор (детето ви не произнася никакви думи преди да навърши една година, понякога преди 1 и половина, две, дори три и повече години);

·       Смесва звуковете и обърква думите; 

·       Има неуверен говор, заeква или обърква думите; 

·       Многократно повтарящи се ушни инфекции; 

·       Трудности при завързване и обуване на обувките; 

·       Трудно ориентиране за посока ляво-дясно, както определeна последователност : над, пред, под; дясно преди ляво и т.н.;

·       Закъсняване при определяне на доминиращата ръка.Смяна на едната ръка с другата при писане;

·       Детето избира доминираща ръка, едва след като навърши 7-8 години;

·       Трудно запомня римуващи се думи; 

·       Трудности при изписване на последователността на азбуката; 

·       Присъствие на незрял говор;

Хората с дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче еднакви по смисъл грешки, например: 

·       Способност да четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпознаят;

·       Познават писмената форма на една дума, но не могат да я произнесат на глас; 

·       Трудности при четене на една дума, когато тя не е смислено свързана в изречение или придружена с изображение;

Мозъкът изпраща информация, която е объркваща зa детето

Проблемът съществува в мозъка на детето, но това съвсем не означава, че то не e достатъчно интелигентно. Напротив, много хора с подобни проблеми са доста умни и талантливи. 

Мозъкът изпраща информация, която е объркваща зa детето, и то често не може да се справи с работа в училище, както и с домашните си упражнения.

Детето ви може да има прекрасни заложби и огромно желание да учи, но когато се стигне до частта „четете и писане" в учебния процес, то демонстрира неопитност, непохватност, обърканост, и невъзможност да прочете правило една дума или цели изречения. Ако забележите подобни проблеми с детето ви, обърнете се към специалист, който да ви разясни за затрудненията, които изпитва детето.

Специалистът знае причините за трудностите в учебния процес. Когато научите спецификата на това страдание, тогава, вие бихте могли да помогнете качествено на детето да се пребори със затрудненията.

Повечето деца, които нямат проблемите на дислектиците, се научават да четат, като първо научат как се пишат и как звучат буквите. След това, те обединяват звуците в една дума. После, думите намират своето място в изреченията. Първоначално, всеки е изпитвал известни затруднения, но след като е научил логиката на нещата, всичко вече е изглеждало лесно и естествено. 

За да бъде прочетена определена дума или текст, мозъкът трябва да извърши следните операции: 

Да се фокусира върху напечатаните букви и думи; 

Да контролира движението на очите по страницата; 

Да разпознае как звучат буквите; 

Да разбере как звучат думите;

Да построи в представите си как изглеждат думите; 

Да ги съпостави с наученото до момента; 

Да ги складира в паметта и да ги запомни;

Вие знаете, че определени зони от мозъка вършат тази работа; 

За да прочетете нещо правилно, вие трябва да включите следните центрове за работа – центъра на зрението, на говора и на паметта. Както и в един момент е нужно да включите в действие и мрежата от нервните клетки, които да направят връзката между дадените центрове. 

Ако детето има проблеми с тези центрове или пък – с връзката между тях, може да се появят проблеми.

Специалистите ще научат децата с дислексия как да се справят с проблема. Например децата с дислексия имат затруднения при разграничаване на буквите "п" и "б". Специалистът ще ги научи как да ги произнасят, свързвайки това действие с характерната позиция на устата при изричането на тези два звука. Този начин на обучение е лесен за дислектиците и те запомнят лесно позициите.

Дислектиците мразят промените, защото веднъж изградили начините си за справяне в една ситуация, новата обстановка, може да ги накара да изграждат друга система за комуникация, а това би ги объркало. Затова при смяна на обстановката те се нуждаят от малко време, за да изградят нова система за адаптиране.

Първокласникът е рицарят, а родителят – оръженосцецът в борбата с дислексията

 ©Деца с дислексия