 |
| Драматизация 1 а клас 11 ОУ 2012г. |
Ванчо: /Седи
зад масата и пише, изплезил език/ Уф, какви трудни букви. Едната се разкривила
като бояджийска стълба, другата наежена, като пуяк. Докато ги напиша, ще се
разболея. /разтърква очи/ Я по-добре
да си легна, да посъбера сили.
Фея А: Ама, че ленивец! Пет
минути работи, петдесет-спи. Очите му са
вечно затворени.
Фея Ф: Я да видим как ни е
написал днес? /наднича/ О-ле-ле, не
мога да се позная! Заприличала съм на балон!
Фея А: Не, на два балона.
Само че, единият е спукан.
Фея О: А пък мене ме е
разкривил като същински геврек. Докога ще се подиграва това момче с нас? Докога
ще ни пише такива грозни?
Фея А: Ние ще му бъдем нужни
цял живот и трябва най-после да го вразумим. Искате ли да го превърнем и него в
букви?
Фея Ф: Да, но да го изкривим
така, както мене ме е разкривил! /започват
да го дърпат/
Ванчо: Ох, о-ле- ле-е!
Фея А: Тъкмо ще заприлича на
своите”Я “.
Ванчо: Милост!
Фея О: А ти имаше ли милост
към нас?
Ванчо: /мята се/ Загивам! Помощ! Помощ!
/отваря очи, буквите се скриват. Гледа стреснато./
Жив ли съм? /опипва се/ Цял съм. Нищо ми няма. /почесва се по главата/
Ех, че проклета работа! От
тези букви добрият човек няма мира ни денем, ни нощем. Какво да правя? Ще
трябва май да стана по-грижлив към тях. Поне сънят ми да е спокоен. Да, трябва
да ида при……………, да я помоля за помощ. /излиза/
Фея А: Браво, момче, сега ми
харесваш! Да вървим, тук вече нямаме работа.
Фея Ф: Да вървим, че може да
ни чакат и други деца като Ванчо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар