Празник на буквите

На 03. 04. 2012 в 11 ОУ "Св. Пимен Зографски" се проведе Тържество за буквите.
Снимки можете да разгледате ТУК.
Идеи за тържеството можете да намерите ТУК.
Още снимки от 2016 година ТУК.

Тържество за Буквите 

сценарий

 Буква А: 

Днес първокласниците  уреждат празник и то за кого? За нас, буквите, е посветен този празник! Изучихме ги и сега празнуват. Колко вълнуващо! Сигурно мен ще ме изберат за царица на празника.

Буква Я:     

               Я-я-я! Ти какво си си наумила! Каква царица искаш да ставаш?

Буква А:

                Нали съм първата буква от азбуката! Виж, виж! На първо място са ме  сложили, защото съм първа, а теб те няма, защото си последна...

Буква Я:  

 Я-А-А-А! Какво значение има коя буква е първа и коя последна? Всички букви са равни като войници в строя. Една буквичка само да не усвои ученика, ще му куца цял живот и писането и четенето.  Ох, А! Ама децата вече са тук? 
/поглежда към децата, строени отзад/  Май започва тяхното тържество...

Децата влизат в класната стая

песен: /Първокласно/

Дете:

Добре дошли! Добре дошли!

Вие, скъпи майки и бащи!

В училището празник има  в този ден.

Ще ви покажем как свободно учим и четем.

Дете:

Всички букви зная, мога да чета

имам си прозорче, чудно към света.

Дете:

Не само сме грамотни. Решаваме задачи и танцуваме.

Пеем песни и рисуваме.. Е-е-е-е… просто сме страхотни!

Дете:

Започва нашето тържество! Добре дошли на него, мили родители, скъпи гости. /бие звънец/ Чувате ли, звънчето бие? С какво нетърпение го очакваме! Колко радостни бяхме, когато ни събра в училищния двор за първи път!

Дете:

Ето го и него! Родното звънче! Ти ни призова за първи път в класната стая. Оттогава си наш неразделен другар! Не беше отдавна, само преди  седем месеца ние прекрачихме прага на  родното училище.

Звънчето:

Помня първата ни среща,

помня първия ни час.

Беше есен… Но горещо

се вълнувахме със вас.

Дете:

Бе тиха есен и капеха листата отвън.

Звънчето пееше със  ясен глас,

а ние влязохме за първи път във клас.

И мислехме си: Дали ще се науча да чета?

Дете:

Всеки път, когато ни повикаш в училище, знаем, че твоят глас ни обещава интересни часове, в които ще се срещнем с нови герои, ще научим хубави песни.

Звънчето:

Ние наистина станахме приятели, деца! И още много години ще бъдем заедно. Но кой беше заедно с вас от началото на учебната година?

Всички: БУКВАРЪТ!

Дете:

Букварът и сега е сред нас. С колко обич ни разкриваше всяка буква, всеки нов урок? Той ни отвори очите за книгите. Без него нямаше да се научим да четем и пишем така бързо и лесно.

Дете:

И пишехме внимателно и бавно в час. 
От вчера по-добре. 
Задачите ту лесни, ту трудни, 
решавахме задружно и на глас. 
И стихчета и приказчици чудни 
се учехме да сричаме във клас.

Дете:

И ето вече сме грамотни. 
Всички букви знаем.  
И с буквите умеем да играем.

Букварът: Деца, радвам се, че сме отново заедно на този празник. През септември с трепет очаквах да разлистите моите странички. Мечтаех за часовете,  в които ще съм с вас. Това бяха наистина вълнуващи мигове... Сега е пролет.  Вече ме изучихте... И съм малко самотен без вас. Но, още съм  щастлив. Нищо, че съм поокъсан и измачкан.  Разтварям нашарените си странички и потъвам в най- хубавите спомени от моя живот.

Дете:

Азбуката Хубавица е приседнала с Буквара

Отвори и погледни я – свят да ти се завърти!

Букви, малки и големи, са изплели златни мрежи.

Ако в тях попаднеш ти, кой ще те освободи?

Грабвай бързо химикалка в тази весела игра

И старателно повтаряй буквите от А до Я!

Азбуката:

Аз съм Азбуката твоя –

имам тридесет лица.

Буквите ми щом узнаеш

с теб ще мога да чета.

Книжки весели, добринки,

пълни с приказки с картинки

за принцеси и царици,

за бедняци и грозници…

Аз съм азбуката твоя

имам тридесет деца.

Ако всички си научил,

хайде идвай! С теб на воля

да чета, чета, чета…..

Дете:

Буквите са онези вълшебници, които съставят приказките. Техният свят са пъстроцветните книжки – пълни с приказни герои.

Дете:

Книжке, с шарени корици!

Книжке, чудна хубавице!

Право ли ми каза татко, че разказваш много сладко?

Дете:

Вярно ли е ,че за Меца, за Вълка и за Ловеца,

и за Лиса, дето дебне, знаеш приказки вълшебни?

Книгата:

Зная повече от триста, стига да ме пазиш чиста

Аз ще ти разкажа всичките. Ще те хвана за ръчичките

И ще тръгнем с тебе двете, през гори и през морета…

Дете:

Книжке, чакай за минута, че дори не съм обута!

Без палто и без обуща мама вънка не ме пуща!

Книжката:

Няма да ти трябват дрешки, шапка и обувки тежки.

Ти на столчето седни и от приказни страни

Тук ще дойдат мили гости, в скъпи рокли, в ризи прости…

Дете:

Как ще дойдат в тази стая? Аз дали ще ги позная?

Ах, каква чудесна книга! Гледай… Гостите пристигат!

Вълкът: На път за болната си баба, ти ме срещна във гората!

 В къщичката аз отидох без покана. После знаеш ли що стана???

Дете:

Знам, веднага те познах, но от теб не ме е страх!

Снежанка:

О-о-о, здравейте!

Във гората аз съм смела и сърцата!

Изостави ме ловеца, зарад мащехата зла –

че била съм най-добра

И красива на земята.

И сега сама в гората

Срещнах седемте джуджета –

Най-прекрасните момчета!

 Всички: Ти си малката Снежанка

 Годзила:

Аз съм страшен Змей голям!От Китай дошъл съм сам.

Под земята си живея, огън дишам… Кой се смее?

Още днес ще ви изям, аз съм страшен звяр, голям!

Първо ще си хапна нея/ сочи Снежанка/

Но познаете ли кой съм. Ще изчезна мигом знам.

Щом звънчета чуя там..

тъй,че ако ви е мила….

 Всички: Ти си страшната Годзила

 Книжката: Има и герои още в приказната ми страна

 И при тях да дойде може днеска всякое дете, само ако ме чете!

Дете:

Книжке, с шарени картинки!

Книжке, чудна хубавице!

Улови ме за ръцете и да тръгнем с тебе двете

По пътеки непознати, при герои хвърковати

Искам да науча всичко, още за света!

Извинете, моля, почвам да чета!

 Песен:

Дете:

Лястовичката  през есента уж за мен писмо донесе,

 а право при мама го донесе. Ах, какво да сторя!

Аз не можех да отговоря на това мило писъмце,

защото да чета още не умеех, а да пиша никак не смеех.

Дете:

Мислих мислих как да пратя писъмце

на своето другарче от сърце.

И ето как стана! Помогна ми мама.

аз разказвах – мама писа.

а накрая като хитрата Кума Лиса, 

моята ръчичка сама писъмцето подписа.

Дете:

Оттогава реших да се уча и да пиша

Рисувах охлювчета и елхички.

и писах: колелца, чертички.

Рисувах влакчета , тунелчета

и писах лулички и ченгелчета.

Рисувах минзухари и кокичета

и писах бастунчета, камшичета.

Дете:

 Така от ляво на дясно

 на широко и тясно

 нареждах прави редички

 да има място за всички.

Дете:

Мили гласни и съгласни,

скъпи буквички добри,

идат часове прекрасни

идат с буквички игри.

Ванчовият сън - пиеска 

песен : "Буквички"

Дете:

Аз със Гого, ти със Мила

Всеки ще измисля думи

Думи с а,б,в, ... за всички

букви весели, добрички.

Който много думи знае,

другите ще надиграе.

С букава А започвам аз:

Антоан и ананас.

Ти, Андреа,  продължи

други думи с А кажи.

С Б измислих Баба, бар

Барби, бръмбар и боксьор.

Думичките ми са пет.

Ха сега е твоя ред!

Влак, вода, Великден, Влади

Вики, влак, велосипед.

Тези думи с В ви казах

Ти отново си наред.

С Г изреждам в надпревара

Гаврил, гоненица, гара

Георги, гълъбче, глава

Ти играеш след това.

Думи с Д. Кои са те?

Дядо, диня, дом дете

Дебеланко, дрехи, ден

Хайде ти диктувай с мен.

Думи с Е измислям вече.

Еж, елха, език, елече.

И Елена даже знам

Продължи след мене сам.

Жаба Жабурана, жица

Жега жал, жена, жълтица.

Трудно е да продължа

Ти измисляй думи с Ж.

С буква З сме на закуска

Зайо вкусно зелел хруска

Зрели зарзали в зори

 Ти започвай –  раз, два, три!

Думи с И измислих три

Ивана, Ирка и игри.

А Иса е уморен...

Кой ще продължи след мен?

С К измислих: колело,

Колко лесничко било!

Криси, кон и козунак

Спирам тука. Почвай пак!

Лампа, люляк, Лия, Лиса.

Лайкучка, лале, листо

-         Колко думи с Л написа?

-         Седем.

-         Аз пък зная сто.

-         Май послъгваш ти. Така ли?

Я кажи. Недей се хвали.

Буква М – Мария, мак.

Мечо мед поиска пак.

Марто и Мишока млад

мажат с Миро мармалад

върху мекия мокет...

Почвай, пак е твоя ред.

С буква Н измислих: Неда

Незабравка, нас, невен.

Ножица, небе, награда

А сега си ти след мен.

Пак е време за обяд

Искам охлюв с шоколад

С плодов сок залят омлет

Ореховки със оцет.

Аз сега ще се наям –

думи с О измисляй сам.

 С П започва път, пъртина

 Паулина, пелерина.

„Първокласни“ песни знам.

 Зная праг, пързалка, плам.

С Р измислих риба, рамо,

Радио, разходка, рак…

Толкова се сетих само

Аз завърших – ти си пак.

Слънце, слон, сърце, съсед,

стол, София, сладолед –

само че това не са

всички думи с буква С.

за да продължи играта

казвай ми ги по- нататък.

Тодор, телефон, трева,

Топла тиква във тава,

Таратор, теле, тюлен.

 Казвай думи с Т след мен.

Цар, царица, Цветомир

Цапам , цопам най-подир.

Думички със Ц, нали

хайде бързо измисли!

Юни, юли, Юлиян

Смел юнак завит с юрган.

С Ю се пише също юг

 Свърших. Ти почни оттук.

Стигнахме до Я! а Янка

С якето си спи на сянка.

Явор ягоди яде.

Свърших май че... Хайде де!

Букварът:

Свършихме, деца!

Със вас живяхме задружно в първи клас.

И взехме всичко що е нужно.

Другарството ни бе на власт.

Със буквите се запознахте,

които носят мъдростта

С тях като птици полетяхте

да опознаете света.

 Дете:   

             Сбогом, мъничко букварче,

             Мой учителю, любим!

             Весело ми е, макар че

             Трябва да се разделим.

             С теб научих А-Бе-Ве-то,

             Тия чудни стъпълца

             Към науката , където

             Мамят нейните слънца.

             И макар и да минавам

             В клас по-горен, по-висок

             Никога не ще забравям

             Твоя, първия урок.

Дете:

Букварче, ти другарче!

На детските ми дни,

За тебе ще си спомням

До късни старини.

В една къщурка бяла

със слънчеви лъчи,

чрез тебе аз прогледнах

и с двете си очи.

Букварче, ти другарче!

На детските ми дни,

За тебе ще си спомням

До късни старини.

Децата: Сбогом, скъпо Букварче!

               Сбогом, мило другарче!

Букварчето:

Колко съм щастлив, деца,

че сте умнички сега.

Аз не съм ви нужен вече

и отивам надалече.

А при вас ще доведа

По- голямата сестра.    ( въвежда Читанката)

Това е моята другарка Чудната Читанка!

Дете:

Няма да забравя до дълбока старост

Първото Букварче, първата си радост.

Беше ми другарче  чудно приказливо –

моето Букварче – първото четиво.

Ала днеска грее като слънце ясно

Новата Читанка! Колко е  прекрасна!

Читанката: 

Здравейте, скъпи деца! Много съм щастлива, че съм тук с вас. В мен има много интересни приказки и разкази, стихотворения и басни.

С любов ги четете! Само така ще порастете.

 Дете:

С колко радост днес разтворих Новата читанка

И сама ми заговори, тя като другарче!

Денем в класната ни стая, вечер в къта свита

Аз от нея ще узная, всичко що я питам.

С чудни приказки и песни, тя ще ме научи

Как с добро и с труд и с честност всеки ще сполучи!

Дете: !!!

Към зелената полянка бързам с новата читанка

Аз съм малък ученик, ала виждам с този миг

на полянката настава чудна, весела забава.

Но замислям се: Човече!Първо ученето вече!

На зелената полянка сядам с новата читанка.

Да чета не ми е лесно, но е много интересно!

Дете:

Тридесет сестрички верни,

тридесет звезди вечерни

светят в пътя мил и драг

звънкат в родния език

Ако на света ги няма

Как ли ще напишем Мама?

Дете:

Затова, добри дечица

книжка вземайте в ръчица.

Кирил и Методий славни

са създали малки, главни.

Трийсет братчета, сестрички

подредени във редички.

Всичките от А до Я-то

в книжката са дружно ято.

И за стари и за млади азбуката е една.

Дете:

Мили мои, татко и мамо, вашето дете

Стана голямо и може само да чете.

Дядо и бабо! Вашето внуче вече може само

След като всичките букви научи да ви пише писмо.

Дете:

На кукленото царство дойде краят

Голяма съм и всички букви зная.

В прозореца звездите се нареждат

И мълчаливо с почит ме поглеждат

Защото след вечеря сядам аз

и тихичко си сричам…тъй на глас.

Тогава лампата по силно бляска

черешата отвън ми ръкопляска

а в ъгъла там самичка  и унила

най-скъпата ни кукла се е свила.

Дете:

А днес е празник светъл и голям,

защото всички букви вече знам.

Заставаме с усмихнати лица:

Всички:

Грамотни двадесет добри деца!

Дете:

Ех, че е хубаво, когато празнуваме!

Да, защото сме се трудили,

А празникът след труд е най-сладък. Жалко, че е към своя край.

Но щом можем да четем и пишем

нека всеки ден оттук нататък

да бъде празник за вас.

Песен: " Учителката каза: "Браво"!