Да си първокласник - то не е шега. Известни стихотворения за първи клас

ПЪРВОКЛАСНИК

Да си първокласник - то не е шега.
Колко много грижи имам аз сега.

По часовник ставам - времето следя.
Мирно на чина си трябва да седя...

Пиша, пиша букви и чета на глас,
и разказвам ясно, и внимавам в час...

Много, много грижи имам аз сега.
Да си първокласник - то не е шега.

Калина Малина
...........................

Първокласник

музика Борис Карадимчев, текст Ангелина Жекова

Трети път отварям
чантата дълбока.
Сложих ли буквара,
молива и блока?

Тръгвам най-накрая,
мама ме целува.
Ах, да си призная –
страшно се вълнувам.

Вярвам, че със мене
всички сте съгласни.
Празник този ден е –
аз съм първокласник
........................
ПЪРВОКЛАСНИЦИ

Първото звънче удари,
първи път събра ни в клас.
Колко весели другари,
колко радост в този час!

На редици подреди ни
нашият учител мил.
Тук и той преди години
малък ученик е бил.

Спря до Крум, помилва Петя,
като татко благ и строг,
и додето да усетя,
почна първият урок.

Георги Авгарски
...................................

ПЪРВИТЕ УРОЦИ

Много съм послушна,
много съм добричка,
много грижи имам –
аз съм ученичка!

Първите уроци
виждат ми се тежки –
как да ги науча,
без да правя грешки?

Четенето лесно,
писането лесно,
но от таз задача
иде ми да плача.

О, кога ще стана
толкова голяма,
че да зная всичко,
както знае мама!

Елисавета Багряна

***
Всичко първо е красиво.
Първа песен, първи час.
Ала няма по-щастливо
от детето в първи клас.

Чанта - люлка за буквара
и боички за дъга.
Утрото врата отваря
и ме води за ръка.

Бронзово звънче разсмива
всички птичета край нас.
Вижте колко е красиво
да отиваш в първи клас.
......................
***
Сложих чантата на рамо.
Ето, тръгвам вече,мамо,
нямам време да се бавя
нещо аз да не забравя.

Шаро иска да играе,
скача и по мене лае.
Чуй звънчето, Шаро, бие
до игра сега не ми е.

Бий звънчето с весел глас -
ученик съм вече аз.
Бий звънчето с весел глас –
ученик във първи клас.

***

Бий звънчето с весел глас –
ученик съм вече аз.
Бий звънчето с весел глас –
ученик във първи клас.

Хей, училище, здравей!
Днес пристъпвам твоя праг.
Септемврийско слънце греей –
аз съм вече първолак.

***

Първокласници в стаята учат –

първа песен високо звучи.

С гласове – размразени капчуци.

И с очи – ранобудни лъчи.

Всяка буква прозорец отваря

с тебешира магичен и бял.

И със бисерни букви България

озарява класа зашумял.

Първокласници в стаята учат –

на дъската изгряват цветя.

Първокласници – пролетен ручей,

първа песен и първа мечта!

***

Тича първокласникът отсреща,

пряко целия квартал

и земята просто не усеща –

запъхтян, ликуващ, засиял.

Всеки приказно го гледа.

Хей, отде се взе? Къде хвърчи?

От каква ли битка и победа

греят веселите му очи?

Той ръце разперва като птица,

поздравява всички с ясен глас –

с първата, с най-първата шестица

тича първокласникът към нас.