Ако родителите не обичат мандарини и детето им не ги е виждало да ядат такива плодове, едва ли можете да му се сърдите, че то не ги обича, а не знае, че мандарините се ядат. Децата учат подражателно от най-ранна детска възраст. Ако родителят иска детето му да заобича четенето, би трябвало да му даде личен пример, като чете у дома, или да го заведе в книжарница и да му купи книга, с която да го насърчи. Да! Купуването на книги не е излишен разход. И когато отивате с дъщеря си, за да ѝ купите нов кейз за айфона или със сина си, да поиграе в Плайграунда в мола, можете да минете и през книжарницата и да му/ѝ купите шарена, интересна книжка. Тази покупка не е по-маловажна от калъфчето, новите обувки, дънките, чантата или Макдоналдса, за който ще похарчите парите си.
Защо се налага да повдигаме тази тема?
Много от децата, записани в първи клас, пристигат без да са държали в ръце „безинтересните книги” и дори не подозират, че детските филмчета в нета са направени по приказки, написани на хартия в книги. „О, да, знам естествено приказката за „Червената шапчица и вълка”, гледах я в тубата, но не е толкова интересна колкото „Спондж Боб” или „Леденото кралство” – заявява Данчо, ученик в първи клас.
– А защо? – ще попитаме веднага. – Не са ли ти чели като малък приказки?
– А приказките четат ли се? – пита учудено детето.
– Ето, сега ще се научиш да четеш – му казва учителката.
– А защо е нужно това? – пита Данчо. – Аз съм гледал всички филми.
Мисля, че ясно очертахме проблема. А сега, нека помислим защо се е стигнало дотук? И нека видим какво правите Вие у дома и какво вижда вашето дете, че правите?
Не си купувате вестници, а четете новините в нета, т.е. седите пред компютъра.
Ако искате да проверите факт, ровите в Уикипедия, т.е отново сядате на компютъра.
Ако искате да гледате филм или сядате пред компютъра, или пред телевизора.
Т.е. това, което вижда вашият син или дъщеря е… как все си седите пред компютъра.
Само че малките деца нямат вашето ниво на интелигентност и когато те седнат пред компютъра, просто играят игри или гледат филмчета. Те не четат.
Предложенията естествено не са евтини. Детските книги са между 10 и 20 лева. Има и по-скъпи, луксозни издания. Само че, докато в Плейграунда е пълно с деца, в книжарницата в мола се мотаят няколко души, макар че там продават не само книги. Това ми позволява съвсем спокойно да разгледам асортимента. А той никак не е беден. Попадам на чудно издание на „Алиса в страната на чудесата” и „Алиса в огледалния свят” с илюстрации на Ясен Гюзелев. „Пипи Дългото чорапче”, Карлсон, „Приказки по телефона” на Дажни Родари, „Мечо Пух” на Алън Милн. Естествено вие имате стари издания на тези книги у дома, останали от вашето детство – малко поокъсани и изцапани, защото сте ги чели дълго и продължително.
Чудя се защо искате да лишите вашето дете от подобен контакт? Защо купуването на нова книга е по-маловажно от новите маратонки. Защо?
Мисля, че постсоциалистическият родител и родителите на Прехода са увредени хора.
Израснали в обществата на липсите, те се стремят да заситят онези нужди на децата си, които сами са изпитали на свой гръб като малки. Да, по времето на социализма нямаше шоколади Милка, дънки и КFC – само книгите бяха евтини и достъпни. И така, вместо шоколадово яйце, родителите купуваха книга за 2 лева. Само че времената се менят, гладът – също. Днес гладът за образовани, четящи деца е великански.
Но защо?
Децата не четат хартиени книги (разбирай въобще не четат), и извършват все по-малко дейности с ръце (разбирай неща извън щракането с мишката). Това лишава тяхното умствено развитие от много неща. Освен дигиталната амнезия, за която се заговори напоследък (не се учи нищо наизуст) и интернет-пристрастеността, от която страдат малки и големи, все повече се занемаряват моториката, трудовите навици, уменията за анализ и синтез, които мозъкът развива предимно в най-ранна възраст с четенето.
Липсата на реално общуване между децата е също голям проблем. Отпада опита с преценката на другия от пръв поглед, преодоляването на страховете в общуването (две неща, които са много важни), удоволствието от храненето с приятели и съзерцанието на природата около нас също са дефицит в развитието им. Децата все по-малко са в реален досег с природата, наблюдават навиците на насекомите само в нета, а не в реална среда.
Да, ще кажете, че пиша само за негативите, а не за ползите, които Интернетът и компютрите дават на хората.
Но за тези ползи сме доста информирани напоследък.
Затова нека се върнем към ретро моделите от нашето детство, които са били толкова важни за нашето развитие и изграждането ни като личности. Четенето на книги, играта на двора, храненето с приятели, личните контакти и използването на ръцете за шиене, рязане, дялкане, лепене, рисуване.
Затова днес в мола бях на щанда за детски книги в книжарницата.
Е, нека не бъда съвсем старомодна. Предложенията бяха чудни. Напоследък е пълно с нови, по-модерни детски книжки от „Тошко Африкански” и „Приказки” на Братя Грим. Томовете с „Дневниците на един Дръндьо” на Джеф Кини, „Дневниците на Загубенячката” на Рейчъл Ръсел, „Тими Провала” на Пастис, „Хана Монтана”, книгите игри. Горепосочените заглавия стават бестселъри, защото изведнъж стават много модерни сред подрастващите. Естествено, не можем да минем без модерните сред децата книги, но не бива да се ограничаваме само с тях. Най-малкото, защото не знаете какво е написано в тях. Колко родители са опитали да четат "Дневниците на един Дръндьо"? Е, аз опитах... И нищо не разбрах.
Но защо? И кога децата ще ги четат след като са така натоварени в училище?
Освен в събота и неделя, и през ваканциите (ако си спомняте и вие като малки тогава четяхте), децата биха могли да носят книга в училище и да четат през междучасията, по време на почивките, отдиха или заниманията по интереси в ПИГ-овете. Учителите насърчават децата да четат, а ако четенето стане мода, какво по-хубаво от това.
И все пак какви книги са подходящи за най-малките? За първокласниците?
Отговорът е един – хубавите книги. Препоръчайте на детето си книга, която ви е завладяла като малък. Ако то не може още да чете добре, прочетете я заедно.
И друго. Добре е книгите да са съобразени с умението да четем. Карлсон се чете след втори клас, когато уменията за четене за по-добри, а на първокласника може да изберете книга с по-големи букви и с повече картинки. Би трябвало да има обозначение на корицата. "Книгата е подходяща за деца от 6 до 7 години", или "от 8 до 10", така както има такива обозначения върху кутиите с играчките. Но за съжаление в България това все още това не се прави. Родителите трябва да съобразяват сами.
А дали ще се справят? Все още не знаем… Успех!
©Нели Господинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар