вторник, 2 септември 2014 г.

Свободни места в предучилищната група

Свободни места в предучилищната група на 11 ОУ за учебната 2014/2015 година. 
Записване до 15. 09. 2014г. Заниманията са до 13.00 часа. Обучението е безплатно.
Адрес: кв. Дианабад, ул. Никола Габровски 22, 
Телефони:
(+359 2) 862 41 87;
(+359 2) 862 72 48;
(+359 2) 862 73 48
Website: www.11oy.com


петък, 29 август 2014 г.

Практически съвети за първокласници - 5 Кутиите с домашна храна за училище



Храната, приготвена от вкъщи за първокласника, може да бъде най-любимата или най-омразната. Не се притеснявайте обаче да приготвите такава за детето си. Никой няма да му се подиграва. Напротив. Много родители изпращат домашна храна за обяд или за някое междучасие.

Можете да се притеснявате, само ако приготвяте на детето си закуска, която то не обича, и контролирате прекалено строго дали тази храна е изядена, т.е.  мъмрите го, когато не е. Тогава не можете да бъдете 100 % сигурни дали вашето дете я е изяло, или просто изхвърлило. Лично аз знам поне 3 места в училище, където децата крият или изхвърлят домашно приготвената закуска. Естествено на нея няма етикет с надпис: ,,Закуската на Данчо от 1 Б", така че този процес не може да бъде контролиран на училищно ниво. Но затова пък думата имате вие, родителите.

Ако приготвяте нещо, което вашето дете обича, а и се постараете да му предадете вид, който може да предизвика детското любопитство (включително този на неговите съученици), тогава кутията с домашна храна може да се превърне в любима.
В един от класовете в  училище майките бяха много активни  в приготвянето на домашна храна и децата с кутиите сядаха на отделна маса. Закуската им беше истински купон, защото взаимно опитваха  и се черпеха. Една от майките никога не слагаше хляб, друга приготвяше предимно плодове. Няма да забравя как едни сурови чушки, пълнени със сирене, бяха тема на обсъждане между децата поне няколко дни в училище. 
Всъщност с малките капризковци на тема хранене трябва да се постъпва хитро. Ако храната, която им поднесеш е е лесна за хапване, т.е. нарязана на малки парченца  е по-вероятно да я опитат. Сиреч ябълка на резени ще изчезне в стомахчетата, а  цяла абълка може да се търкаля напред, назад в раницата. 




Проблемът на тази кутия с много весела храна обаче е, че има само едно отделение. По-добре е да изберете кутия с две или повече отделения. Така храната няма да се смесва.
Тази кутия пък е по-голяма и майката е поставила  допълнителни кутийки с храна.
За да засилите интереса към храненето можете да добавите китайски пръчици, виличка за еднократна употреба, коктейлна сабичка за хапки или клечки за зъби, на които да набодете храната. 

Според мен идеалната кутия е тази с няколко отделения  - дори за прибори - и закрепен капак




 Този вариант по-долу също не е лош, но ми се струва прекалено сложен за опаковане. Подходящ е по-скоро за пикник или екскурзия.



Мислех да пиша повече по въпроса, но се натъкнах на интересна статия на Дина от блога Coffee break, която споделям тук с вас. тя предлага и рецепти за приготвяне. Виждам че използва за разделители силиконови форми за мъфини. Доста удобно - защото могат да нагодят формата си.


  




Tук попаднах на много добра кутия за храна - lunchbox, но прекалено скъпа - 40-50 лева, а с калъфа идва към 60-70.
Естествено не е добре да се люшкаме от крайност в крайност. Пък и не винаги имаме възможност да сътворяваме кулинарни шедьоври.
Но ако в чантата на детето Ви има ябълка или морков (круша, банан, портокал - в зависимост от това какво обича), това е е едно добро попадение. Детски солети също. Или мини блокчета с какаово-млечен пълнеж - опаковани така, че да не се разтопят.
В следобедните часове децата се уморяват и огладняват. Към два часа  е добре да изядат едно мини шоколадче, за да си научат и напишат с по-голямо удоволствие  домашните. Към четири е добре да изядат една ябълка или някакъв друг плод.
Кутията е полезна и ако е оставена празна, защото децата могат да приберат в нея за по-късно някоя неизядена закуска, десерта или просто някое от кюфтетата от обяда в стола, както и нещо, което са си купили. Така храната ще се запази и няма да се смачка. Общо взето към 16 часа се изяждат повечето хранителни запаси в чантата.

О, не трябва да забравям. Слагайте лепенка на бутилката с вода, за да бъде разпознавана или просто я надписвайте с маркер. В първи клас бутилките още се объркват или забравят.  Обикновено в клас се насъбира цяла армия  бутилки.






Денят на един първокласник. Практически съвети за първокласници - част 4

Успяваме да пристигнем в училище. В стола няма опашка. Мама купува бързо купоните. Този път са за цялата седмица, защото менюто е вкусно. 
Поздравяваме госпожата. Двете разговарят за кратко и мама си тръгва.
Нашият клас се събира сутрин на определено място в стола. Госпожата пристига рано. Раздава закуските, които са приготвени за нашия клас. Някои деца ги изяждат още сега, други ги прибират за после.
Строяваме се и потегляме към класната стая.
Нарамвам раницата и се хващам за Иван.  Той е малко непослушен, но обичам да си играя  и да си уча уроците с него в занималнята. Разговаряме. 

В класната стая всеки говори тихо. Има правила, които трябва да спазваме. Не бива да крещим и да се гоним. Говорим учтиво. Приготвяме учебниците си за часа. Аз зная кой предмет в коя папка е, защото сме приготвили чантата заедно с мямя. Гошко неуспява да се приготви за часа - явно никой не му е показал кой предмет, в коя папка е.
 Един ден се събрахме целия клас и сами измислихме правилата в стаята и извън нея. Нарекохме я "Хартата на умните мечета". Сега положението е друго.
"Хартата на умните мечета" не
позволява да се държим по  невъзпитан начин, но все има такива, които нарушават дисциплината. Мама, обаче, винаги ме учи да спазвам правилата в училище. Казва, че това е добре, най-вече за моята безопасност. Правилата за поведение в класната стая висят на стената.






Правилата за поведение в класната стая 

Винаги идваме навреме,  прилично облечени на училище. 
Строяваме се с класа и влизаме в стаята заедно с учителя.
Отнасяме се учтиво с всички. Използваме Вълшебните думички:
"Благодаря!" "Ако обичаш!" "Извинявай!" "Заповядай!"
Предварително се приготвяме за учебния час. 
Вкъщи старателно сме подготвили домашните си и сме сложили в чантата всичко
необходимо за деня.
При биенето на звънеца вече сме готови по местата си.
По време на часовете говорим само, ако ни е посочил учителят. 
Не се обръщаме и не шумим.
Не ядем в час.
Не носим играчки в училище.
В междучасията си приготвяме нещата за следващия час, закусваме на определено място, ходим до тоалетна.
В коридора се движим винаги до стената, която няма врати.
Не бягаме и не викаме в коридора. 
Поздравяваме учтиво.
Грижим се за реда и чистотата в класната стая. 
Когато сме дежурни, почистваме дъската, раздаваме закуските на съучениците си, поливаме цветята веднъж седмично.
Никога не се надвесваме от отворените прозорци в класната стая.
НИКОГА не напускаме класната стая без разрешение на учителя. 

Извън училището излизаме САМО с учител или родител.

четвъртък, 28 август 2014 г.

Денят на един първокласник. Практически съвети за първокласници - част 3

Сутрин ставам около 7. Измивам си зъбките и лицето (е, понякога мама ми помага в миенето, за да не се бавим, но аз предпочитам да се мия сам). 

Мама е приготвила дрехи. Нося потник и фанелка с къс ръкав. Върху нея - суитчър. Много го обичам, защото на джобовете си има ципове, които ми помагат да не изгубя съдържанието им, като си играя с другите деца. 
Днес нямам физическо, затова няма да нося анцуг или дрехи за преобличане и обувам дънките. Ако ми стане топло на обяд, ще се съблека по къс ръкав. В класната стая е винаги е топло. 

Обувките ми са удобни. Мога лесно да ги събуя. Не са много големи, за да не ги изгубя, като тичам. Вместо връзки имат цип или лепки. (Още се упражнявам да ги връзвам). 



Чантата ми за училище е приготвена от снощи. Мама много държи на това и всяка вечер преди лягане контролира, когато си приготвям учебниците. Аз не съм много сръчен и често се мотая, докато го правя, но тя е търпелива.  

Мама ми приготвя само малката, лична чантичка, която нося със себе си постоянно. Там е портмонето ми, телефонът, кърпичките за нос и мокрите кърпички (купоните за храна, когато се налага).


Така или иначе е малка и едва ли би събрала повече. Но ми е адски необходима, защото съм цял ден на училище и все си губя нещата.  Телефона предавам на госпожата. Той не е скъп. Някои мои съученици носят модерни айфони. Мама, обаче, казва, че ще получа такъв, когато успея да й покажа, че мога да се грижа за вещите си. Марио изгуби вече един айфон, а на Пепи му се счупи дисплея, защото


го изпусна, докато тичаше. Мисля все пак, че мама е права. По-важно е да мога да й звънна, когато имам нужда. 

(Освен това играя на игри вечер на таблета си за около час. Мама казва, че за всеки час, прекаран пред компютъра, трябва да съм играл поне три часа навън). 
Дават ми достатъчно парички. В портмонето си винаги имам около пет лева, но не ги харча всичките. Мама ме учи винаги да имам парички в себе си и затова никога не се връщам с празно портмоне. Затова малката чантичка ми е много нужна. Слагам я през рамо. Като се замисля, май всички деца в класа имат такива. 

Мама взема голямата раница. В понеделник тя е винаги е по-тежка, защото нося неща за седмицата, които оставям в личното си шкафче.

О, да не забравим и кутията с храна, която ми е приготвила за някое от междучасията.

Тръгваме най-после. Трябва да съм в училище 20 минути преди започването на часа, а в понеделник мама ми купува купоните, затова отиваме  още по-рано.
Не се оплаквам. Така имам възможност да поговоря и поиграя с децата от класа. После започват часовете и дори през малките междучасия няма много време за игри. Какво да се прави! Човек ходи на училище, за да се учи, а не за да играе. 
(следва)


Отпускане на еднократна помощ за първокласник

Размерът на помощта за първокласник за учебната 2014/2015г. е 250 лева.
С тези средства родителите на бъдещите ученици ще могат да им купят дрехи и учебни пособия, необходими за новата учебна година.
Право на подпомагане имат семейства, чиито деца са записани в първи клас в държавно или общинско училище. Друго условие е средномесечния доход на член от семейството за предходните 12 месеца да бъде по-нисък или равен на 350лева.
Този критерий не се изисква при деца с трайни увреждания, първокласници с един родител и подрастващи, настанени в приемни семейства, при близки и роднини.
Крайният срок за подаване на молбите е 30 септември. Те се подават в дирекциите „Социално подпомагане" по постоянен адрес на родителя след записването на детето в първи клас. 

Най-четени