четвъртък, 28 август 2014 г.

Денят на един първокласник. Практически съвети за първокласници - част 3

Сутрин ставам около 7. Измивам си зъбките и лицето (е, понякога мама ми помага в миенето, за да не се бавим, но аз предпочитам да се мия сам). 

Мама е приготвила дрехи. Нося потник и фанелка с къс ръкав. Върху нея - суитчър. Много го обичам, защото на джобовете си има ципове, които ми помагат да не изгубя съдържанието им, като си играя с другите деца. 
Днес нямам физическо, затова няма да нося анцуг или дрехи за преобличане и обувам дънките. Ако ми стане топло на обяд, ще се съблека по къс ръкав. В класната стая е винаги е топло. 

Обувките ми са удобни. Мога лесно да ги събуя. Не са много големи, за да не ги изгубя, като тичам. Вместо връзки имат цип или лепки. (Още се упражнявам да ги връзвам). 



Чантата ми за училище е приготвена от снощи. Мама много държи на това и всяка вечер преди лягане контролира, когато си приготвям учебниците. Аз не съм много сръчен и често се мотая, докато го правя, но тя е търпелива.  

Мама ми приготвя само малката, лична чантичка, която нося със себе си постоянно. Там е портмонето ми, телефонът, кърпичките за нос и мокрите кърпички (купоните за храна, когато се налага).


Така или иначе е малка и едва ли би събрала повече. Но ми е адски необходима, защото съм цял ден на училище и все си губя нещата.  Телефона предавам на госпожата. Той не е скъп. Някои мои съученици носят модерни айфони. Мама, обаче, казва, че ще получа такъв, когато успея да й покажа, че мога да се грижа за вещите си. Марио изгуби вече един айфон, а на Пепи му се счупи дисплея, защото


го изпусна, докато тичаше. Мисля все пак, че мама е права. По-важно е да мога да й звънна, когато имам нужда. 

(Освен това играя на игри вечер на таблета си за около час. Мама казва, че за всеки час, прекаран пред компютъра, трябва да съм играл поне три часа навън). 
Дават ми достатъчно парички. В портмонето си винаги имам около пет лева, но не ги харча всичките. Мама ме учи винаги да имам парички в себе си и затова никога не се връщам с празно портмоне. Затова малката чантичка ми е много нужна. Слагам я през рамо. Като се замисля, май всички деца в класа имат такива. 

Мама взема голямата раница. В понеделник тя е винаги е по-тежка, защото нося неща за седмицата, които оставям в личното си шкафче.

О, да не забравим и кутията с храна, която ми е приготвила за някое от междучасията.

Тръгваме най-после. Трябва да съм в училище 20 минути преди започването на часа, а в понеделник мама ми купува купоните, затова отиваме  още по-рано.
Не се оплаквам. Така имам възможност да поговоря и поиграя с децата от класа. После започват часовете и дори през малките междучасия няма много време за игри. Какво да се прави! Човек ходи на училище, за да се учи, а не за да играе. 
(следва)


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Най-четени