Възможно
ли е четенето на книжки с картинки на глас да развива речника и граматиката на
децата много повече от ежедневните разговори с родителите?
Доминик Масаро е професор в
Калифорнийския университет в Санта Круз, който изучава ученето на езици и
грамотността и в свое проучване доказва, че четенето на глас е най-добрият
начин да помогнем на децата да овладяват думи и да разбират граматиката. Предлагаме
ви статия за резултатите от това изследване, публикувана от сайта EdSource.
Да се срещне богат език в книжка с
картинки не е необичайно, а четенето на такива истории на глас ще запознае
децата с богат речник, показва ново проучване, проведено от Доминик Масаро.
Той твърди, че макар и родителите да
могат да надграждат речника на децата си като им говорят, да им четат е
по-ефективно. Масаро открил, че има три пъти по-голяма вероятност книгите с
картинки да включват някоя дума, която не е от петте хиляди най-често
използвани английски думи, отколкото разговорите между деца и родители. „Книгите с картинки включват повече рядко
срещани думи от разговорите между възрастни”, казва той. „Ние говорим мързеливо. Имаме навика да
посочваме или да използваме местоимения, а контекстът ни казва за какво става
въпрос. Говорим на основно ниво.”
Масаро казва, че ограничената лексика в
обикновените всекидневни разговори означава, че така нареченото „говорещо
лекарство”, или насърчаване на родителите да говорят повече на децата си, за да
разширят лексиката им, си има своите недостатъци. Според него четенето на
книжки с картинки на децата не само ще ги запознае с повече думи, но и ще има
изравняващ ефект за по-малко образовани семейства с по-беден речник.
Целенасоченото говорене на децата, за да
се подобри речникът им, се основава на проучване на Бети Харт и Тод Райсли от
Университета в Канзас. Те открили, че родителите на социална помощ казват на
децата си около 620 думи на час, докато родителите, които работят, казват 2150
думи. Докато станат на три, децата с работещи родители са чули 30 милиона повече
думи, отколкото децата, чиито родители са на социални помощи. Харт и Райсли
заключили, че колкото повече родителите говорят на децата си, толкова по-бързо
нараства речникът на децата и толкова по-високи стават резултатите от тестовете
за интелигентност на тригодишна възраст и след това. Публикуването на
проучването им е последвано от натиск за насърчаване на родителите с ниски
доходи да говорят повече на децата си, за да повишат грамотността им.
Масаро обаче твърди, че четенето на
повече книжки с картинки е полезно за децата от всички социални класи. Това,
което ограничава езика дори на високообразованите възрастни, са „определени
правила за разговор”, като например бързо отговаряне, казва той. Това свежда
избора на думи до рано научените и по-често използваните. По време на разговор
хората също така повтарят думи, които скоро са казали и така допълнително
ограничават разнообразието от използвани думи.
От друга страна, писането е
по-официално, дори в детските книги. „Четенето
те отвежда отвъд лесния начин на комуникация,” казва Доминик Масаро. „Отвежда те в друг свят и те предизвиква”.
Той смята, че четенето на книжки с картинки на бебета и прохождащи е важно,
защото колкото по-рано децата усвоят езика, толкова по-вероятно е да го
овладеят. „Разширявате речника и
граматиката им от ранна възраст. Подготвяте ги за експерти в използването
на езика и косвено улеснявате овладяването на четенето”.
Масаро казва, че да се насърчават децата
да изговарят думи и да обясняват какво значи дадена дума, ако не е ясно от
контекста на историята, ще помогне в изграждането на речника им. „Да се позволява на децата да четат книгите,
които им харесват, и сами да разгръщат страниците, ги държи активни и въвлечени
в ученето”. Четенето на глас ги учи и да слушат, а „добрите слушатели стават добри читатели”, добавя той.
Според Масаро в 95% от времето, в което
възрастните четат на децата, те гледат картинките, отчасти защото книжките с
картинки имат дребен или сложен шрифт, който се чете трудно. “Ако издателите на
книжки с картинки използват по-едри и опростени шрифтове, децата биха могли да
се фокусират и върху думите, което ще им помогне да станат независими
читатели.”
В проучването си
Масаро сравнява думите в 112 известни книжки с картинки с разговорите между
възрастни и деца и между възрастни и възрастни. Повечето от книгите, които
използвал, били художествени, но детските книжки с картинки могат да бъдат и
нехудожествени и да обсъждат теми като земетресенията и живота в океана, а те
вероятно съдържат по-голям брой непознати думи, което им дава по-голямо
предимство в сравнение с разговорите.
За да анализира
разговорите, Масаро използвал две бази данни с думи. Едната включвала 64
разговора с 32 майки. Майките говорели на бебетата си на възраст от 2 до 5
месеца, докато се занимавали с играчките, и водели друг „непринуден разговор” с
възрастен участник в експеримента.
Втората база данни се състояла от повече
от 2,5 милиона думи, казани от родители, възпитатели и участници в експеримента
в присъствието на деца на средна възраст от 36 месеца. В проведеното сравнение
Масаро определил броя на непознатите думи и установил, че анализираните от него
книжки с картинки съдържат повече такива думи, отколкото езика, използван в
разговорите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар