Публикуваме тази статия от в-к "24 часа" с идеята да споделим опит как от училищна гледна точка се справяме с възникналите проблеми, съвместно с родителите естествено. Целта ни е , не да уплашим родителите на първокласниците, а да покажем, че винаги има решение.
Началото на учебната година е стрес за всеки първокласник. Всичко се променя – обстановката, дневният режим,
детето влиза сред непознати и трябва да намери своето място, казват
психолозите.
Понякога стресът може да подейства мобилизиращо.
Но тревогата идва, когато малките реагират прекалено остро на новата ситуация –
апетитът им намалява, сънят се нарушава, стават раздразнителни.
Излишното безпокойство на родителите е
класическият модел за програмиране на отрицателни настроения у наследниците им.
От огромно значение при тръгването на училище е социалната зрелост на детето,
твърдят специалистите. Дори вече да знае да чете и пише, не е речено, че то е
готово физически и психически за първи клас. Затова, ако родителите държат да
тръгне на 6 г., добре е да потърсят професионален съвет, за да не се сблъскат с
болезнена адаптация след това.
Психолози, определиха 10 проблема, с
които всяка майка и татко на първокласник трябва да са готови да се сблъскат.
Проблем
№1: Как да си отбелязва какво има за домашно
За 70% от първолаците това е основна
главоблъсканица. Повечето все още не умеят да пишат, други просто са прекалено
разсеяни. На родителите ще им се наложи да ги тренират още в първия момент,
когато това е възможно. Те постепенно трябва да ги приучат да слушат внимателно
и да запомнят какво трябва да правят у дома. А след това - да свикнат под
диктовка да правят кратки списъци. Може например на детето да му се поръча да
запише какво да се купи в магазина. Разбира се, на първо време на родителите
вероятно ще им се налага да звънят на учителката, за да проверят за домашните. А може и самаъа учителка да разреши проблема като оставя листче с домашните на входната врата, или контролира дали Д.Р. е записана в бележника, или записва четливо в горния десен ъгъл на дъската, а ученикът го снима с телефона (в случай, че носенето на телефон в училище не е забранено в правилника).
Проблем
№2: Да се научи да си подготвя само уроците
Добре е да се разберете хлапето да
изпълни самичко част от задълженията си. Да речем да напише един ред с
ченгелчета. Елате и проверете. Още един ред – отново проверка. С всяка изминала
седмица увеличавайте обема на самостоятелната работа. Не е нужно да висите над
главата на ученика. Но не бива и прекалено бързо да му прехвърляте цялата
отговорност за подготовката. Той доста дълго време ще има нужда от помощ,
подкрепа и насърчение. След училище винаги му оставяйте време за почивка. След
всеки 15-20 минути писане, трябва да спре и да си поиграе. Но нека родителят не си позволява да пише домашното на детето, защото учителят винаги разбира, а и това е мечешка услуга.
Проблем
№3: Ранното ставане и недоспиването
Според специалистите учебните часове за
началните класове не бива да започват преди 8,30 ч, което дори и в този случай
означава детето да трябва да стане към 7,30 ч. Задължително е да му се осигури
поне 10 часа сън. Колкото и да иска да гледа телевизия или да стои на компютъра
до по-късно, компромис не бива да има. Ако детето не си е доспало, то ще се
чувства зле и ще проспи първите часове. Още повече че сутрин ученикът има нужда
от време за разбуждаме. Будете го по-рано, като му говорите нежно, дайте му
време да се разсъни и да се приготви спокойно. Докато закусва, може да му
пуснете приятна музика.
Проблем
№4: Губи си вещите
Когато си седне на чина, детето трябва
да извади от чантата всички необходими вещи, а след края на часовете да ги
прибере обратно. Първокласниците постоянно губят нещо, не успяват да извадят
навреме тетрадките и химикалките. Добре е първите му чанти да не са с безброй
отделения, кутиите за моливи да се отварят лесно. Ако първокласникът непрекъснато
затрива това-онова, сложете някакъв знак или надпишете вещите му. Наред с
буквара и тетрадките в чантата му трябва да има и любима играчка, това е част
от домашната атмосфера, в която се чувства уютно. Но със специални указания, че в училище не се играе с играчки по време на час.
Проблем
№5: Отказва да ходи в клас
Когато се сблъска със сложността на уроците,
детето може да заяви: „Не искам повече да ходя на училище!" Не започвайте
веднага да му се карате. Опипайте да го убедите по начин, съобразен с възрастта
му, и без да използвате баналности като „Родителите ходят на работа, а децата
на училище". Често му повтаряйте колко сте щастливи и горди, че в
семейството има първокласник. Това дава увереност на малкия човек. Когато се
върне от училище, не го питайте веднага: „Как се държа? Да не си направил някоя
беля?" Така само ще насочите мислите му не накъдето трябва. Интересувайте
се какво интересно му се е случило. Разбира се, трябва да разберете дали
причината не е. че някое от другите деца обижда и тормози вашето.
Проблем
№6: Не може да си намери приятели
Опитайте вие да се сприятелите с
родителите на някои от децата. Организирайте детски празници, постарайте се
заедно да ходите на разходка, канете деца на гости. Събирайте ги на малки
групички, за да могат бързо да установят контакт помежду си. Не чакайте само на
учителката да поема инициативата, тя има много други неща на главата си.
Проблем
№7: Госпожата не ме обича
Възможно е детето да мисли, че всеки
възрастен трябва да се отнася с него като родителите. Обяснете му, че госпожата
не е мама. То трябва да свикне да ви говори за проблемите си. Не се бойте да
отидете и при учителя, но не с претенции, а за съвет. Доверете се на неговите
педагогически умения и не търсете конфронтация. Важно е да разберете къде се
корени същността на проблема.
Проблем
№8: Не иска да се храни в училище
На първо време много деца не могат да се
хранят в училищния стол (в случай че такъв има). Често пъти това се дължи на
стреса и вълнението. Ако обаче стресът премине, а ситуацията не се променя,
разберете дали в стола всичко е нормално. Може би там не е удобно да се седи
или не е вкусно. При всички случаи не го насилвайте. Зареждайте кутията с домашна храна с нещо вкусно. Обсъждайте менюто, когато купувате купони в началото на седмицата. Коя храна е вкусна и коя не е.
Проблем
№9: Тоалетната
Непременно разпитайте първокласника по
този проблем, защото децата се притесняват сами да го повдигнат. Проверете сами
и ако е необходимо, вземете мерки. В детските училищни тоалетни трябва да е
чисто, вратите да се затварят добре, винаги трябва да има тоалетна хартия,
сапун и топла вода. При положение че някое от тези неща липсва, повдигнете
настоятелно въпроса пред училищното ръководство. Неприятната миризма е нещо.
което със сигурност ще отврати малките и ще ги накара да стискат.
Проблем
№10: Пътят до училище
Преди детето да свикне да ходи само до
училище, ще трябва да осигурите кой да го води и взема. Това може да продължи и
цялата първа година, а понякога и повече, особено ако училището е по-далече и
не осигурява специален превоз. Добре е, докато водите първокласника си, да му
обръщате внимание на светофарите, подлезите, къде точно трябва да пресича и как.
Адаптацията към училище продължава не по-малко от 2-3 месеца. Възможно е в този
период детето да нервничи и капризничи, да става сутрин с плач и дори да
започне да се напишква. Вероятно причината е в новите силни преживявания и
голямото натоварване. Но ако проблемите продължат, непременно потърсете
съветите на детски психолог.
ВАЖНО! Училището е странно и страшно място за
детето, което пристъпва прага му за първи път. Децата в тази възраст обикновено
изпитват тревога от големи сгради и повечето от тях се нуждаят от подкрепата на
възрастни или по-големи братя и сестри, за да влязат спокойни в училището. На
децата им е ясно, че зад вратите, които ги делят от родителите им след първия
училищен звънец, от тях ще се иска да се справят с много нови изисквания, да
покрият очаквания и да се подчинят на нов ред и правила. Най-стресиращото за
тях обаче е, че времето за свободна игра – свършва... Учебните дни могат да
бъдат прекалено уморителни за децата, които прекарват целия ден на учебната
скамейка. Обикновено децата с нетърпение очакват да тръгнат на училище и се
чувстват разочаровани, когато действителността не отговаря на очакванията им.
Дори на тези, на които училището им допада, началото на първи клас е стресов
период. Според психолозите първокласниците се нуждаят от силна подкрепа от
страна на родителите си преди и в първите седмици на учебната годината.
Статията е взета от в-к „24 часа”
