Въпреки добрите ни намерения, развитието на мозъците на децата ни отива в напълно погрешна посока и интелектуалното ниво непрекъснато спада.

Днешните деца отиват на училище емоционално неспособни за учене. Факторите в нашия модерен живот, които допринасят за това са много.  Но всички знаем, че мозъкът подлежи на развитие. Чрез средата, в която живеем, можем да го направим „по-силен“ или „по-слаб“. Въпреки всичките ни добри намерения, развитието на мозъците на децата ни отива в напълно погрешна посока и интелектуалното ниво непрекъснато спада.

Ето причините:

Технологиите:

Използване на съвременните технологии като „безплатни бавачки“ всъщност изобщо не излиза безплатно. Със сигурност ще се наложи и ние, и децата ни, да платим в един по-късен момент. И ще заплатим с нервната система на нашите деца, с липсата им на възможност за внимание и концентрация, с липса на способности за търпение при постигането на резултат, в която и да е област от живота им.

В сравнение с виртуалната реалност, ежедневието е скучно. Когато децата идват в класната стая, те са изложени на реални, човешки гласове и адекватна визуална стимулация, вместо да бъдат бомбандирани с графични експлозии и специални ефекти, които са свикнали постоянно да виждат от екраните. След часове, прекарани във виртуалната реалност, обработката на информацията в една класна стая, става все по-трудна за децата, защото мозъците им свикват да бъдат изложени и да реагират на високите нива на стимулация, която компютърните игри им осигуряват.

За мозъка става невъзможно да обработва информация на по-ниски нива, а това оставя децата уязвими към академични предизвикателства.

Още по-лошото е, че технологиите ни откъсват емоционално от децата и близките ни. Родителската емоционална наличност е основният хранителен елемент за мозъка на детето. За съжаление, ние постепенно лишаваме децата си от това хранително вещество.

Децата получават всичко в момента, в който са го поискали:

 „Гладен съм!“ – „Сега ще спрем да ти купя нещо.“

„Жаден съм!“ – „Ето тук има автомат за напитки.“

„Скучно ми е!“ – „Поиграй си с телефона ми.“

 Способността да се отложи удовлетворението е един от ключовите фактори за бъдещ успех. Всички имаме най-добрите намерения да направим децата си щастливи, но за съжаление, ги правим щастливи само на момента и изключително нещастни в дългосрочен план. Да бъдеш способен да отлагаш удовлетворението, означава да бъдеш в състояние да функционираш под стрес. Децата ни постепенно стават по-малко подготвени да се справят с напълно незначителни стресови фактори, което в крайна сметка става огромна пречка за успеха им в живота. Невъзможността да се отложи удовлетворението, често може да се види в класната стая, в търговските центрове, в ресторантите, в магазините за играчки, защото родителите са научили мозъка му, че ще получи всичко, което желае веднага.

Децата управляват света

 „Синът ми не обича зеленчуци“,

„Тя не обича да си ляга рано“,

„Той не обича да закусва“,

„Тя не обича играчки, но много я бива с айпад-а“,

„Той не иска да се облече сам“,

„Мързи я да се храни сама“.

Това са неща, които постоянно чувам от родителите.

Откога децата диктуват как да бъдат отглеждани? Ако ги оставите всичко да зависи от тях, това, което ще правят, е да ядат само сладолед и шоколад, да гледат телевизия, да играят на таблетите си и никога да не си лягат.

Какво добро им правим, като ги оставяме да правят това, което си поискат, при положение, че знаем, че то не е добре за тях?

Без правилно хранене и достатъчно нощен сън, децата ни ще отиват на училище раздразнителни, неспокойни и невнимателни. В допълнение, ние им изпращаме абсолютно погрешно послание. Те научават, че могат да правят каквото си искат и спокойно могат да не правят нищо от това, което не искат. Концепцията за „необходимостта нещо да бъде направено“ отсъства. За съжаление, за да постигнем целите си в живота, ни се налага да правим това, което е необходимо, и то не винаги съответства на това, което ни се прави в момента. Например, ако едно дете иска да бъде студент, ще трябва да учи усилено. Ако иска да бъде успешен футболист, ще трябва да тренира всеки ден.

Нашите деца знаят много добре какво искат, но имат сериозни проблеми да направят това, което е необходимо за постигането на тази цел. Това води до непостижими цели и оставя децата разочаровани.

Безкрайни забавления

 Създали сме изкуствено един свят на безкрайни забавления за нашите деца. Няма скучни моменти. В момента, в който видим, че скучаят, тичаме да ги забавляваме отново, защото в противен случай, смятаме, че не изпълняваме родителския си дълг. Живеем в два отделни свята. Те имат своя „забавен“ свят, а ние имаме нашия „работен“ свят.

А защо децата ни не ни помагат в кухнята или например с прането?

Защо не си подредят играчките?

Това е монотонната работа, която тренира мозъка да работи и под състояние на „скука“, което също е един „мускул“, който трябва да бъде развит, за да могат в крайна сметка да усвояват материала в училище.

Когато в училище е нужно да препишат ръкописно текст, техният отговор е:

„Не мога. Това е твърде трудно. Твърде скучно.“

Защо? Защото работният „мускул“ не се развива чрез безкрайни забавления. Той се получава, когато се учиш на работа.

  Ограничено социално взаимодействие

 Ние всички винаги сме заети, затова връчваме на децата си дигитални джажди, за да държат тях „заети“ през по-голямата част от времето. Преди децата играеха навън, където в естествена, неструктурирана среда, се учеха да изграждат и практикуват социалните си умения. За съжаление, технологиите унищожиха това. Да не говорим, че технологиите правят родителите недостъпни за социално взаимодействие с децата си.

Очевидно е, че нашите деца изостават. Компютърните игри не са в състояние да помогнат на децата да развият социални умения.  А повечето успешни хора имат добри социални умения. Това е приоритет!

Мозъкът е мускул, който трябва да се тренира постоянно.

Ако искате детето ви след време да кара мотор, сега трябва да го научите да кара велосипед.

Ако искате детето ви да бъде в състояние да чака, ще трябва да го научите на търпение.

Ако искате детето ви да бъде способно да общува, ще трябва да го научите на социални умения.

Същото се отнася и за всички други умения. Няма никаква разлика!

Вие можете да промените живота на детето си чрез трениране на мозъка му, така че то успешно да функционира и на социално, и на емоционално, и на академично ниво. Ето как:

1. Ограничете технологиите и се свържете с тях емоционално

Наберете им цветя, смейте се заедно, гъделичкайте ги, оставете им мила бележка в раницата или под възглавницата, изведете ги на обяд в делничен ден, танцувайте заедно, пълзете заедно, бийте се с възглавници. Вечеряйте семейно, играйте настолни игри, отидете на колоездене, на разходка с фенерче през нощта...

2.Тренирайте отлагането на удовлетворението

Накарайте ги да чакат!!! Нормално е да има: „Скучно ми е!“ от време на време – това е първата стъпка към творчеството. Постепенно увеличавайте времето за изчакване между „искам“ и „получавам“. Избягвайте използването на технологии в колата, ресторанта, а вместо това ги научете докато чакат да разговарят или да играят на думи.

3. Ограничете яденето на „боклуци“ между основните хранения.

Не се страхувайте да определяте граници. Децата се нуждаят от ограничения, за да растат здрави и щастливи!

Всеки човек живее според границите си. Направете график за времето за хранене, времето за сън, времето за компютърни игри и гледане на филмчета. Помислете за това, което е добро за тях, а не за това, което искат или не искат. Те ще ви благодарят за това по-късно в живота си. Възпитанието е трудна работа. Нужно е да сме креативни, за да направим това, което е добро за тях, тъй като през по-голямата част от времето, това е точно обратното на това, което искат. Децата имат нужда от закуска и питателна храна.

4. Имат нужда да прекарват време на открито и да си лягат в определено време, за да отидат годни за учене в училището на сутринта. Превърнете нещата, които не харесват да правят в нещо забавно и емоционално стимулиращо.

5. Учете децата да вършат монотонна работа от ранна възраст, тъй като това е в основата на работоспособността в бъдеще.

Сгъване на прането, подреждане на играчките, слагане на дрехите по закачалките, разопаковане на хранителните стоки, оправяне на масата и леглото, например. Бъдете креативни. Направете така, че мозъкът им да свързва работата с нещо положително.

6. Учeте ги на социални умения

Учете ги на споделяне, печелене/загуба, компромиси, комплименти и на „вълшебните думички“. От моят опит, децата се променят в момента, в който родителите си променят отношението към родителската си роля. Помогнете на децата си да успеят в живота чрез обучение и укрепване на мозъка навреме, за да не стане прекалено късно!

Автор: Виктория Прудей

Източник:www.webstage.bg

Едно от най-умните наказания, за което сме чували Истинско доказателство за майчинската креативност

 

Илюстрация: Guliver / iStock

Майка решила да накаже тримата си сина затова, че закъснели за училище. Но вместо да ги прати по стаите им до второ нареждане, да ограничи достъпа до интернет и прочее тривиалности, тя измислила чудесен начин как, след изпълняването на серия от домакински задължения, децата да „откупят“ наказанието си. И им написала следното:

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

ВИЕ СТЕ НАКАЗАНИ!

За да отмените наказанието, трябва да заслужите 500 точки

Напиши мило писмо до някой от семейството = 10 точки.

Напиши мило писмо до някой съсед = 10 точки.

Помогни на брат с домашното = 20 точки.

Сготви вечеря = 50 точки.

1 зареждане на пералня (плюс простиране и прибиране на прането) = 100 точки.

Чистене и подреждане на кухненски шкаф = 50 точки за шкаф.

Изпразване на миялна = 25 точки.

Почистване и бърсане на масата = 25 точки.

Почистване и бърсане на плотовете в кухнята = 25 точки.

 Бърсане на кухненски столове = 25 точки.

 Чистене на микровълновата = 40 точки.

 Изхвърляне на боклука = 10 точки.

 Почистване на мивката в банята = 10 точки.

 Изхвърляне на боклука от банята = 10 точки.

 Почистване на тоалетната = 50 точки.

 Поливане на цветята = 25 точки.

 Чистене и пускане на прахосмукачка в дневната = 30 точки.

 Бърсане на прах в дневната = 50 точки.

 Бърсане на прозорците в кухнята и дневната = 50 точки.

 Бърсане на пода в кухнята = 25 точки.

„Това свърши много по-добра работа, отколкото мислех. Най-големият ми син веднага се зае със задачите и си заслужи 500-те точки за един ден. Другите двама работят усилено по въпроса и са съвсем близо. Снощи хапнахме чудесна вечеря, приготвена от най-големия.“

  

Източник: boredboard.com, превод Надя Горанова

Колко годишни времена знаеш?- виц

Водя сина ми (5 г.) на комисия за прием в Предучилищна група. Питат го:
— Колко годишни времена знаеш?
— (Показва с една ръка, а после и с един пръст от другата преди да отговори Шест.
— А ако си помислиш малко...
— Шест.
Директорката ми казва, че ще се свърже с нас... В двора го питам:
— Ся, какво беше това?
— Тате, ама аз наистина не знам повече "Годишни времена" само на Вивалди, Хайдн, Пиацола, Чайковски, Лусие и Глазунов!
-------
ПОУКА: при стандартно тестване съществува риск да изпуснеш най-добрите кандидати.
 (от нета)

Книжка с приказки, Твоят час

Книжка с приказки, Твоят час

В Приказното ателие на 11 ОУ е пълно с деца, които обичат да четат, пишат и рисуват.  Учат се как се създава интелектуален продукт. Те са едновременно писатели, художници, издатели и предприемачи.  

Програмата е наситена. Децата четат или слушат приказки, разглеждат илюстрации, пишат сами текстове, рисуват с най-различни материали: туш, акварелни моливи, акрилни боички. 

Особеното е, че за другите деца училището е свършило, а децата от приказното ателие „Книжка с приказки” продължава да идват в училище. И го правят с голямо желание.

Повечето живеят наблизо в квартала, а родителите им са на работа. Но приказното ателие е отворено и някои деца пристигат още в осем. Книжки, боички, четки, моливи са на достъпно място и щом пристигнат, е се захващат да четат или рисуват, да подреждат вече нарисуваните картини в папката или да си дописват текстовете. Това е нашето лятно училище – по проект „Твоят час”.

Най-вълнуващото събитие се случва на 12.06.2017 г., когато децата представят свои идеи попроекта за книга (представителна изява) и се срещат с писателката Рая Вид инейната книга Светът е малък (обучение организирано от родителите).

Срещата с писателката протича вълнуващо и децата говорят още дълго след това за нея. Родителите - също, защото децата четат с голям интерес книжката.

Третото вълнуващо събитие е обучението и репетициите по театралния пърформанс „Синяприказка”, за което е поканен специалист по актьорско майсторство.

И накрая идва най-дългоочакваният ден, когато книгата е вече отпечатана – с подръчни средства естествено – и децата организират сами литературното си четене. 

Идеята е това литературно четене да прерасне в Приказен базар, но в известен смисъл това се случва частично - от една страна е краят на юни и в участниците в базара са ограничени (дори трима от участниците в ателието не дочакаха предсавянето, защото заминаха на море), а другата причина е, че нашите произведения на изкуството и книги ще се включат в Благотворителния базар, по случай 40 годишнината на 11 ОУ, а средствата ще бъдат дарени на училището. Това е решение на участниците и тяхно желание. 

Друга наша идея е да заинтригуваме някое българско издателство за изработка на електронна книга с приказките  и илюстрациите на децата, която да се разпространява безплатно.

Програма за интелигентен растеж "Твоят час" в 11 ОУ - Немски празници и обичаи

За проектите в училище е добре да се знае предварително.  В първи клас децата са още малки, но във втори, трети и четвърти, могат да участват в най-различни проекти, ръководени от класния или от преподаватели-специалисти.
За изминалата  учебна 2016/17 година един от тях бе проектът "Немски празници и обичаи".
Децата в 11 ОУ започват да учат  немски език в  часовете по СИП още във втори клас. Но естествено времето е недостатъчно, За ентусиастите е участието в проекта. 

Проектът е алтернативен, неформален начин за изучаване на немската култура, традиции и обичаи на базата на информация и знания за  немско говорящите страни и зимни  и пролетни празници и обичаи, за известни принцове и принцеси, както и запознаване с немски приказки.

Започваме с познания за немско говорящите страни в Европа: Deutschland, Österreich, Liechtenstein und die Schweizö техните столици, гербове, знамена, После минаваме  на зимните празници - доста по-различни от българските: Martinstag,  Advent, Nikolaus, Weihnachten, Silvester, Neues Jahr.
След това идва  ред на карнавалите; на знанията за националните празници на страните; някои интересни истории от австроунгарската история за Мария Терзия и принцеса Сиси; пролетните обичаи и немските приказки.
Завършваме с драматизация на немска приказка. В случая това е "Бременските музиканти".. Цял един нов свят разтваря врати пред децата, намиращи се в класната стая.  Те научават много нови думи не само чрез учене, но и чрез филми, игри, работа по проекти, разглеждане на карти, градове, картини, чрез песнички и приказки. Трудният език  е приятен и семенцето на любовта е посято в душите и сърцата на малчуганите. 

В украсата на елхата с коледни сладки се
включват всички.

Часовете по проекта се провеждат  вечер от 16 до 18 часа. Малко сме уморени, но затова пък завършваме доволни започнатата работа. а и има почерпка с типични немски меденки, шрудели, брецели, щолени и други.

Работата  е доста разнообразна.  А и постоянно се налага да организираме представителни изяви и часове, в които се включват и родители. 

Не само децата трябва покажат какво са научили, понякога и родителите научават различни неща. Или пък учат децата на това, което умеят. Понякога обаче просто помагат в работата на ръководителя.  Всички варианти са добре дошли като помощ. А и нали това са нашите родни деца. 

Да започнем с първата  представителна изява.   (2 часа) и Работа под ръководство на родителите ( 1 час);
Тя е посветена на  изучените зимни празници и обичаи от децата. Организираме я като състезание, свързано с проектна работа и различни игри.  Wejhnachtsfest 21.12.2-16 g 

Присъстват и родители, които  в тази случай са помощници при организирането на игрите, задачите, проектите.  Специални благодарности на милите майчета за помощта: Наистина се получи доста добре и децата бяха много щастливи. 

Майчетата помагат активно във всички състезания.
И при украсата на елхата и при проектите.

Обичаят да се украсява елхата със сладкиши е един от най-старите и най-обичаните.  В стаята мирише на меденки и джинджифил.
Децата изработват различни проекти, но при изсвирване на свирката зарязват работата си и отиват да украсяват елхата. Завързват меденка с панделка  и я закачат за елхата.  Не мислете обаче, че проектите са пострадали, Напротив, имаме изработени чудни табла за  Martinstag, Nikolaus,  Advent  и едно посветено на немскоговорящите страни в Европа. 

Наградата е: изяждане на украсата на елхата. Красотата ѝ просъществува само около час.

През февруари е ред на карнавалите и карнавалните шествия.   Такива се организират не само в  Германия, но и в Австрия, Лихтенщайн и Швейцария. Заложена е работа под ръководството на родителите (3 часа). Те се включват в  изработването на своеобразни карнавални костюми от еко-материали: хартия, плат, метал.  Fasnet,  Fasching,  Karneval  се нарича събитието.   В стаята кипи усилен творчески труд по изработването на костюмите.  Eстествено с помощта на майчетата.   Госпожа Арабаджиева и  госпожа  Е. Цветанова.    Те са особено активни в кроенето, лепенето, връзването, рисуването и т.н.  Децата са се запознали с тези, толкова шумни и весели събития в Европа и сега за тях е истинско удоволствие да реализират идеите си за костюми. Клоуни хартиени хора, готвачи, принцеси, вещици, извънземни, пирати, още пирати или просто хора с домино и маски. Имаме и добра презентация на празника. за тези, които нямат настроение  да лепят и режат дрехи, или просто се страхуват от това предизвикателство.  Атмосферата е творческа, всички са под пара. Получи се наистина чудно.

 Третата представителна изява е доста напред във времето. Преди  сме се занимавали с пролетните празници и Великден. От там имаме чудни снимки и цяла градина с лалета.

обща снимка

рисуваме и учим пролетни цветя

Третата представителна изява е Генералната репетиция  на приказката "Die Bremerstadtmusikanten" ( 1 час)  и обсъждане на представлението от различни гледни под ръководството на родители (1 час);  Започна денят на големите вълнения и притеснения, защото  не е лесно да си актьор и да говориш чужд език.  затова и повечето само четоха. Ето така :

 И така :

А други се оказа, че все още учат репликите наизуст.  Ето така :

А тук са главните герои: магарето, кучето, котето и петлето:

Някои от главните герои са все още със сценарии

Имахме и публика: деца, учители и родители. Присъстваха г-н Иванов,  г-жа Григорова,

г-жа  Сандева, баби, каки, майки. Всички те взеха отношение с препоръки  и идеи, а децата усетиха, че тяхното вълнение е споделено и искрено.

 Двете най-интересни хрумки от драматизацията се оказаха книжката и плаката.
 Друга добра хрумка се оказа и песничката  "Die Bremer Stadmusikanten", която децата научиха да пеят.

И така, настъпи последния ден от проекта - 17.05. 2-17 г. Представителна изява: изложба и представление ( 2 часа) 

 Ръководителката на ИИД  по проекта Маринела Лакова представи работата на децата пред родителите, директора на 11 ОУ А. Александрова и помощник-директора И. Цветкова ( няма я в кадър, защото снимаше).
 Актьорите знаеха репликите си и този път играха чудесно. Ученичките от немския клас четоха много добре от огромната книжка с приказки на Братя Грим.

О, да не забравяме и изложбата:

 Т

Ами това е!

 DIE ENDE

Можете да разгледате повече снимков материал към проекта Немски празници и обичаи като кликнете на линковете  в текста.