Пет ваканции заедно с лятната ще имат учениците през следващата учебна година

Пет ваканции заедно с лятната ще имат учениците през следващата учебна година. Това показва графикът за учебното време, публикуван на сайта на МОН.

Есенна ваканция ще зарадва учениците само месец и половина след първия звънец. Те ще почиват от 31 октомври до 2 ноември включително. 

По Коледа пък учениците няма да посещават класните стаи общо 11 дни - от 24 декември до 3 януари догодина. Само след по-малко от месец хлапетата и гимназистите ще излязат в нова междусрочна ваканция - от 30 януари до 7 февруари. На следващия ден ще започне вторият учебен срок. 

Пролетната почивка за учениците от 1 до 11 клас ще е 9 дни и е насрочена за периода от 2 до 10 април. За зрелостниците тя ще е по-кратка - от 2 до 6 април. 

За разлика от последните няколко години обаче, зрелостниците няма да имат и ден отдих между двете матури. Националният изпит по български език и литература ще е на 18   май, а втората задължителна матура по избор ще е на 20.05. На същите дати ще са и националните външни оценявания след седми клас. 

На 18 май ще е и изпитът за гимназия по български език, а на 20 май ще бъде тестът по математика. Така за поредна година зрелостници и седмокласници ще имат изпити "две в едно".

Час по БД в 1 клас на 11 ОУ "Св. Пимен Зографски"

На импровизираната интерактивна улица в двора на 11 ОУ ежегодно се провеждат часове по Безопасност а движението за първи клас. Учениците получават нагледни представи за движение в безопасната зона на тротоара и преминаване по пешеходна пътека тип Зебра и прекъсната, както и ориентиране на Т-образно и кръстообразно кръстовище при групово придвижване на класа. 

Повече снимки можете да разгледате тук.

Практически съвети за първокласници - 6 Как да приготвим чантата на първокласника

             
          Приготвянето на чантата е задължение на ученика. Но първокласникът е още малък и затова е нужна намесата на родителя. Това той не трябва да прави обаче сам, а заедно със своето дете. То (детето) трябва да знае кой учебник за какво е, къде се намира и да го разпознава, ако все още не чете.  Можете да поиграете на играта: Познай учебника! 

Добре е да не оставяте приготвянето на чантата за сутринта, защото тогава времето е ограничено и може да закъснеете, а и детето няма да може да се включва активно, ако се наложи да бързате. Не забравяйте, че то трябва да знае какво има в неговата чанта, за да може по-лесно да намира нещата, които са му нужни.

Затова я пригответе заедно вечерта преди лягане, когато сте написали и научили всичко, когато сте разпитали как е минал денят, проверили сте в тефтера (или телефона) съобщенията и знаете какво трябва да носи ученика за ДБТ, Рисуване или Околен свят, 

 Проверете несесера с моливите, подострете ги заедно, а ако има загубен или счупен подменете. Вижте дали гумата е налице - важно е. В несесера трябва да има поне 2 молива. Ако единият да  се счупи, другият е резервен. Ако са повече, рискувате да се подарят или изгубят. Два молива няма как да се подарят или раздадат. Не стигат за всички. Това не значи, че Вие  възпитавате детето си като скъперник. То може да услужи на другарчето си,  но трябва да може да разпознае молива си после. Затова маркирайте с някаква малка лепенка.  Ако  нещо случайно се обърка, т.е. моливът не бъде върнат или го изгуби, по лепенката ще може да го разпознае. В клас имам една чаша, в която  с чистачката събираме всички изпуснати, изгубени и непотърсени моливи и гумички. Винаги е пълна. Периодично подканвам децата да си разпознават изгубените вещи, но чашата пак остава пълна.

Да не забравяме! За да е пълноценно детето цял ден в училище трябва да се е наспало добре. Създайте му режим и се старайте да го спазвате. Много е важно да не заспивате по-късно от 21:30 часа.

Стъпка 1.  Учебниците

Сортирате учебниците, учебните тетрадки, помагалата и малките тетрадки по предмети (тук отварям скоба, че е добре те да са обвити и надписани, защото често се губят, цапат или късат).

Определяте си една цветна папка с копче – например жълтата, и в нея поставяте всичко по математика. Същото правите със синята папка – в която слагате например всичко по БЕЛ (писане), в друга всичко по БЕЛ ( четене) (В тази папка можете да пъхнете показалката или картончетата за звуковия анализ), и т.н.

 През междучасието то бързо ще се приготви за часа като извади съответната папка на чина и без да губи време, ще се научи да прибира всичко отново в папката, а ако случайно разлее вода в чантата, учебниците и тетрадките ще се запазят.

Стъпка 2. Несесер

Купете си празен несесер и го напълнете с необходимите пособия по ваш избор. В първи клас децата пишат с моливи – добре е да има 2, нужни са гуми за триене, острилка, цветни моливи. Хубаво е  несесерът да е от плат, а не метален и дрънчащ, защото ще пречи на останалите и моливите ще се изпочупят. Може да имате втори несесер само с неща по рисуване и ДБТ – ножичка, сухо лепило, пастели, четки, бои….

 Стъпка 3.

В най-предното малко отделение можете да сложите дребна закуска – солети, шоколадче, кексче, бисквитка, ябълка. Но трябва да проверявате редовно какво е изядено, кое е смачкано и кое е за изхвърляне.  Там може да има сухи и мокри кърпички и някое резервно левче. Хубаво е да имате и отделение за кутията с храна, но ако няма, не е фатално –  можете да носите кутия с дръжка или само парички.

Стъпка 4.

Едно отделение на раницата (малко) трябва да осигурите за ученическата карта и маршрутната карта – моят най-безопасен път до училище. 
Тази карта можете да направите сами като отворите bg.maps за дадения квартал. Изрежете част с  големина на квадрат, обсъдете пътя до училище заедно с детето си (разглеждайки картата). Старайте се да вървите винаги по един и същ маршрут, за да го запомни детето – това е в случай, че  учите в кварталното училище и стигате пеш (ако сте с кола също е наложително да бъде направена такава карта), а след това нанесете с цветен фулмастер безопасния маршрут. Можете и да я ламинирате.

Огнян Иванов, 1 б клас, кв. Дианад, бл 22

Петър Стойков, бул. "Драган Цанков" 170, пеш и с автобус 88 

 Стъпка 5.  Водата

 Не забравяйте водата в страничния джоб. Половин литър не е достатъчен за деня. Можете да сложите две малки бутилки или една от литър  половина, която детето да остави в шкафчето си. В никакъв случай не слагайте Кока Кола. Но може да сложите термос с чай или какао, ако детето обича.

Стъпка 6. Приготвяне на малката чантичка

Трябва да е малка, удобна и да събира най-необходимите неща: портмоне, телефон, кърпички – сухи и мокри, ако се наложи да се отиде до тоалетна. Дръжката ѝ трябва да е нагласена с такава дължина, че да е удобна – детето ще я носи цял ден, затова тя трябва и да е лека. Аз се опитвах да уча детето си да носи в себе си винаги пари, но да не ги харчи всичките. Слагам 5 лева например, но е добре да има ресто 2 или 3 лв. Вечерта проверявам рестото.

Стъпка 4. Екип по ФВС

Добре е да имате отделна чанта за екипа. Анцуг, резервна тениска и резервни чорапи (а в 1 клас може да има и чифт бельо за спешни случаи); гуменки за салона и ластик за косата ако детето е момиче. Оставяте я в понеделник и я вземате от училище в петък, за да подмените и изперете. Ако детето все още се облича трудно за час по физическо, може в дните да идва в спортни дрехи, но ще е добре, ако анцугът му има ципове на джобовете. В училище само ще преобуе гуменките.

Стъпка 5. Училищното шкафче
В понеделник можете да оставите допълнителни неща в шкафчето. Такива има за всички в първи клас. Поисканите за седмицата материали по ДБТ, рисуване и Роден край, Пликче с допълнително бельо (случва се понякога да има нужда),

Практически съвети за първокласници -1

Практически съвети за първокласници - 2

Практически съвети за първокласници -3

Практически съвети за първокласници -4

Практически съвети за първокласници -5

Практиески съвети за първокласници - 6

Как да насърчим децата да четат

Децата, които могат да четат, но не го правят…

Колкото повече децата четат, толкова по-добре се справят в училище и толкова повече удоволствие изпитват от четенето.

За съжаление, обратното също е истина: Децата, които четат много малко, обикновено имат проблеми с ученето, а ако четенето се превръща в борба, те го отбягват винаги, когато е възможно.

Има ли нещо, което можем да направим, за да насърчим децата си да четат?

Тръгваме по обратния път. 

Търсим причините, заради които децата не четат.

Ето какво казват те:

Скучно е.  Предпочитам да играя на компютъра или да гледам филмчета.

Нямам време – Имам много за учене.

Прекалено е трудно. Има думи, които не разбирам. И въобще не винаги разбирам какво е написано.

Не е важно. Има по-важни неща за мен.

Не е забавно. По-забавно е да гледам клипчета и да чатя.

Какво няма да помогне

„Четене на конско“. Избягвайте лекции за стойността и важността на четенето, както и принудата.   

Подкупването. Въпреки, че няма нищо лошо в това да възнаграждавате усилията на детето да чете, не искате то да очаква награда след всяка прочетена книга.

Критикуването на избора на детето. Да четеш почти всичко е по-добре от това да не четеш нищо. Въпреки, че може да чувствате, че детето ви избира книги, които са прекалено лесни или които се отнасят към темите твърде несериозно, крийте разочарованието си. Четенето на всяко ниво е ценна тренировка и успешното четене помага за изграждането, както на увереност, така и на умения за четене.

Създаване на нереалистични цели. Наблюдавайте за малки признаци на напредък и не правете драми, ако нещата вървят бавно. Не очаквайте книга да бъде прочетена за един ден.

Когато правим четенето на голяма работа. Не превръщайте четенето в кампания. Под натиск, децата могат да четат само, за да задоволят родителите, а не себе си, а и нещата могат и да се обърнат, т.е. да откажат да четат изцяло.

Когато изхвърлим всички книги от дома си, за да има пространство за новите мебели.

Няколко начина да насърчим децата да четат

1. Хайде да потърсим книги, които децата може да пожелаят да прочетат – книжки с по-едър шрифт и с красиви илюстрации, комикси, списания, книги, които целият клас чете, книги-игри, енциклопедии.  Нека използваме хобитата и интересите им като отправни точки.

2. Нека децата ни виждат, че четем за удоволствие през свободното си време. Те обичат да подражават на родителите си в определена възраст.

3. Забележете какво привлича вниманието на децата ви, дори и когато просто разглеждат снимки. След това градете върху този интерес, прочетете нещо подбрано на глас или просто се върнете вкъщи с повече информация по въпроса. 

5. Водете децата си в библиотеката и в книжарницата.  Нека забавленията центъра на града или в мола, освен KFC, филми и игри, включва и книги. Нека детето само си избере книга за четене или ги заведете на колективно четене или представяне на детска книга.

6. Насърчавайте по-големите деца да четат на по-малките си братя и сестри. По-големите деца обичат да демонстрират възможностите си. Най-добре би било ако вашето дете има четящ приятел.

7. Четете заедно с децата си като малки. Още когато не могат да четат, нека заспиват с прочетена от вас приказка,а като се научат, помагайте им, като се редувате да имитирате героите от книжките.

8. Отделяйте редовно време за четене в семейството, отделно от подготовката за училище – 20 минути преди лягане, точно след вечеря или което време се вписва най-добре в графика на семейството. Дори 10 минути на ден свободно четене могат да подобрят уменията и навиците на детето ви за четенето.

9. Планирайте почивка сред природата без телевизор и компютри, само с книги.

10. Насърчете детето да чете на глас вълнуващ откъс от книга, списание или дори виц. Когато децата четат на глас, рядко чувстват, че трябва да прочетат всяка дума правилно. Дори и добрите читатели пропускат или произнасят някоя дума грешно понякога.

11. Когато има повод за подаряване на подаръци, подарявайте книги и списания, които отговарят на текущите интереси на детето ви.

12. Отделете специално място, където децата да държат собствените си книги.

13. Допълнете приятните преживявания на детето от четенето. Например, ако детето ви е харесало книга за динозаври, заведете го в природо-научния музей.

6. Представете четенето като дейност с цел – начин за събиране на полезна информация за, да речем, изработка на хартиени самолети, идентифициране на кукла или печат в колекцията на детето, или планиране на семейна активност или ваканция.

8. Играйте игри, които са свързани с четене. Проверете дома си за игри, които се играят с буквени плочки или зарове, или бордови игри, които изискват от играчите да четат пространства, картички или упътвания.

9. Можете по време на вечеря, докато вършите домашните си задължения или в друга неформална обстановка, да споделяте реакциите си по повод нещата, които четете, и да насърчавате децата си да правят същото.

11. Четете на глас на вашето дете, особено, ако то е обезкуражено от собствените си умения да чете. Удоволствието да ви слуша да четете, вместо да се бори само, може да възстанови първоначалният ентусиазъм на детето за книги и четене.

12. Слагайте в чантата на ученика книга за занимание през междучасията. 

13. Поинтересувайте се кои книги четат другите деца в училище и идете да ги купите, или ги свалете на електронен четец.

14. Не прекъсвайте четенето на децата с подкана за сън.

15. Оставете ги да прерисуват или прекопират картинки от книгите си.

16. Запознайте ги с книгоразделителя. Можете и сами да си изработите весел книгоразделител.

17. Споделяйте с децата какво четете. Говорете с гордост за библиотеката си, дори когато е виртуална.

18. Организирайте състезание по бързо четене у дома или друга игра, свързана с четене на книги. Не го спирайте да чете, дори "забранени" за възрастта книги.

19. Консултирайте се с учителя до четвърти клас за дислектични проблеми; 

20. Поощрявайте игрите, в които децата имитират герои от книги. 

21. Следете новостите в книгоиздаването . Купете аудио книга или интерактивна книга на детето си. Покажете му как да ползва електронен четец и сайтовете за сваляне на книги.

22. Стимулирайте го да си води таен дневник на прочетените книги, като му покажете вашия.

23. Не всяко четене се случва между кориците на книга. Какво ще кажете за менюта, пътни знаци, етикети на храни и нотни листове? Възползвайте се от безбройните спонтанни стимули за четене по време на натоварен ден на семейството.

Културата на четене трябва да се формира с помощта на средата - училището, семейството, приятелите. Това е дълъг и отговорен процес. Но от нас зависи дали ще е труден и мъчителен, или лесен и приятен.

 Никога не прехвърляйте отговорността за развитието на собственото ви дете само върху училището, средата, улицата. Ролята на семейството и вашата собствена е винаги определяща. Това, което семейството може да даде на детето е най-определящото.

Пипи Дългото чорапче не иска да порасне

Томи и Аника хукнаха.

Когато стигнаха до портата на Вила Вилекула, те спряха и стъписани се загледаха в къщата. Тя приличаше на рисунка от коледна картичка. Цялата беше потънала в сняг, а прозорците светеха празнично. На верандата пламтеше факла, която хвърляше отблясъци надалеч върху снежната покривка. Към верандата водеше добре изчистен път, тъй че Томи и Аника нямаше нужда да газят, в снежните преспи.

Тъкмо се отърсваха от снега пред вратата, и вратата се отвори, а отвътре се подаде Пипи.

— Весела Коледа! — каза им тя и ги вкара бързо в кухнята. А там… там стоеше истинска елха! Свещите бяха запалени и горяха седемнадесет бенгалски огньове, които пращяха и разпръскваха уютна светлина. На масата бяха наредени коледна каша, шунка, колбаси и всевъзможни коледни ястия, дори меденки във формата на човечета и друга курабийки. В печката пламтеше огън, а край сандъка за дърва беше застанал конят, който вежливо ги поздрави с копито. Господин Нилсон скачаше нагоре-надолу по елхата между бенгалските огньове.

— Сложих го там да представлява ангелче — каза Пипи мрачно, — но изобщо не се спира на едно място.

Томи и Аника бяха се вцепенили.

— О, Пипи — промълви Аника. — Колко прекрасно! Как успя да приготвиш всичко това?!

— Аз съм си работлива по природа — обясни Пипи.

Томи и Аника изведнъж усетиха, че са невероятно радостни и щастливи.

— Колко хубаво, че се прибрахме пак във Вила Вилекула! — извика Томи.

Те се разположиха край масата и излапаха огромни количества шунка, сутляш, колбаси и меденки, които им се сториха по-вкусни от бананите и хлебното дърво.

— Ех, че хубаво! — каза Аника. — Ето че все пак си имаме Коледа, макар и без подаръци.

— А! Точно на място го каза — рече Пипи. — Скрила съм подаръци за вас. Трябва да си ги намерите сами.

Томи и Аника пламнаха като божури от възторг и се спуснаха да търсят подаръците. В сандъка за дърва Томи намери голям пакет, на който пишеше «Томи». В него имаше хубава кутия с бои. Под масата Аника намери пакет със своето име, в който беше увито красиво червено чадърче.

— Ще го взема със себе си, когато отидем другия път на остров Корекоредут — каза Аника.

Високо над печките висяха два пакета. В единия имаше малък автомобил тип «джипка», а в другия — куклен сервиз за Аника. На опашката на коня беше закачено съвсем малко пакетче, което криеше часовник за детската стая на Томи и Аника.

След като намериха всичките си подаръци, те прегърнаха силно Пипи, за да й благодарят. Тя стоеше край прозореца на кухнята и гледаше снега навън.

— Утре ще си направим голяма снежна къща — каза тя. — А вечер ще палим вътре свещ.

— О, чудесно! — възкликна Аника. Тя се чувствуваше все по-щастлива, че се е завърнала у дома си.

— Мисля си дали да не си направим писта за ски от покрива до преспите долу — каза Пипи. — Смятам да науча коня да кара ски. Но не мога да проумея дали ще му трябват четири ски или само две.

— Ех, че весело ще бъде утре! — провикна се Томи. — Какъв късмет, че се прибрахме тъкмо по средата на коледната ваканция.

— Винаги ще ни бъде весело — каза Аника. — И тук, във Вила Вилекула, и на остров Корекоредут, и навсякъде.

Пипи кимна в знак на съгласие. Тримата бяха се покатерили върху масата. Внезапно лицето на Томи помръкна.

— Не искам да стана голям — заяви той твърдо.

— И аз — каза Аника.

— То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.

— Казва се данък общ доход — поправи я Аника.

— Хм, все същата дивотия — каза Пипи. — Освен това ги прихващат разни суеверия и щуротии. Мислят, че ще се случи нещо много страшно, ако пъхнат ножа в устата, когато ядат и ей такива едни.

— Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!

— Кой е казал, че трябва — възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде имам едни хапчета…

— Какви хапчета? — попита Томи.

— Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат — каза Пипи и скочи от масата. Тя затършува из шкафовете и чекмеджетата и след малко се върна с нещо, което приличаше досущ на три грахови зърна.

— Грах? — учуди се Томи.

— Така си мислиш — възрази Пипи. — Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги много отдавна в Рио от един индиански вожд, когато случайно споменах, че не държа особено много да порасна.

— Нима тези мънички хапченца могат да помогнат? — попита недоверчиво Аника.

— О, да! — увери я Пипи. — Но, трябва да се глътнат на тъмно и да се каже:

Хайде, хапчета чудесни,

никога да не поресна.

— Искаш да кажеш «порасна» — поправи я Томи.

— Щом съм казала «поресна», значи искам да кажа «поресна» — заяви Пипи. — Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето казват «порасна», а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек започва да расте със страхотна бързина. Веднъж имаше едно момченце, което взе такива хапчета. То каза «порасна» вместо «поресна» и започна да расте така, че да се уплаши човек. По няколко метра дневно. Тъжна работа! Беше много удобно, докато още можеше да лапа ябълки направо от дървото като жираф. Но сетне продължи да расте и стана прекалено дълъг. Когато идваха разни лелички на гости у тях и искаха да му кажат: «О, колко си пораснал, колко си послушен», трябваше да крещят с тръба, за да ги чуе. Виждала съм само дългите му тънки крака, който се губеха в облаците като пилони на знамена. Никога вече не се чу нещо за него. Впрочем да! Веднъж решил да близне Слънцето, та му излязъл мехур на езика, и тогава надал такъв страхотен вик, че долу на земята цветята увехнали. Това беше последната вест от него. Но предполагам, че краката му сигурно все още се скитат из Рио и объркват движението на улиците.

— Не смея да взема от тия хапчета — каза Аника боязливо. — Ами ако кажа нещо погрешно?

— Няма да сгрешиш — увери я Пипи. — Ако мислех такова нещо, нямаше да ти дам никакви хапчета. Защо то би било доста еднообразно да играем не с теб, а с краката ти. Томи, аз и твоите крака — що за дружинка!

— Хайде, няма да сбъркаш, Аника — успокои я Томи.

Те загасиха всички свещи на елхата. В кухнята стана съвсем тъмно, само през пролуките на печката се аленееше огънят. Тримата седнаха мълчаливо в кръг на пода и се хванаха за ръце. Пипи им даде по едно хапче смалидон. От напрежение ги полазиха тръпки. Само след миг тези чудновати хапчета ще бъдат в стомахчетата им и после никога, никога няма да пораснат. Колко хубаво!

— Хайде! — прошепна Пипи.

Всеки глътна хапчето си.

— «Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна» — извикаха тримата в един глас.

Готово! Пипи запали лампата.

— Чудесно — каза тя. — Сега вече няма опасност да пораснем и да получим мазоли и разни други мизерии. Все пак хапчетата лежат толкова отдавна в бюфета ми, та може и да са изветрели. Но нека се надяваме на най-доброто.

Аника се сети за нещо.

— Ах, Пипи — каза тя уплашено, — нали искаш да ставаш пират, когато пораснеш?

— Ха, все пак мога да стана — отвърна Пипи. — Ще стана един такъв мъничък, безмилостен пират, който ще сее смърт и ужас около себе си.

Тя се позамисли.

— Представете си — каза им тя, — че някой ден след много, много години оттук мине някоя леличка и види как тичаме и играем в градината и може би ще попита Томи: «На колко години си, момченце?» А ти ще й отговориш: «На петдесет и три, ако не се лъжа».

Томи се засмя доволно.

— Тогава сигурно ще си помисли, че съм много дребничък — каза той.

— Да, разбира се — допусна Пипи, — но ти пък може да й обясниш, че си бил по-висок, когато си бил по-малък.

Изведнъж Томи и Аника се сетиха, че мама беше им заръчала да не се бавят много.

— Сега трябва да си вървим — каза Томи.

— Но утре пак ще дойдем — додаде Аника.

— Чудесно — каза Пипи. — В осем часа започваме да строим снежната къща.

Тя ги изпрати до портата и рижите й плитки се мятаха около главата и, докато тичаше обратно към Вила Вилекула.

— Представи си — каза Томи на Аника, когато си миеха зъбите, — ако не знаех, че тези хапчета са смалидон, можех да се закълна, че са най-обикновени грахови зърна.

Аника стоеше пред прозореца на детската стая в розовата си пижама и гледаше към Вила Вилекула.

— Виждам Пипи — провикна се тя радостно.

Томи хукна към прозореца. Наистина! Сега, когато дърветата нямаха листа, можеше да се гледа право в кухнята на Пипи.

Тя седеше до масата, подпряла глава на ръцете си, и гледаше замечтано трепкащото пламъче на една свещичка.

— Тя… тя изглежда някак самотна — каза Аника и гласът й потрепери. — О, Томи, да беше сутрин, та да идем веднага при нея.

Те стояха мълчаливо и гледаха навън в зимната нощ. Над покрива на Вила Вилекула блестяха звездите. Там беше Пипи. Винаги щеше да бъде там. Тази мисъл беше чудесна. Годините щяха да минат, но Пипи, Томи и Аника нямаше да пораснат. Ако хапчетата не бяха изветрели, разбира се! Ще идват нови пролети и лета, и есени, и зими, а игрите им ще продължават. Утре ще построят снежна къща и ще направят ски писта от покрива на Вила Вилекула; когато се запролети, ще играят в кухия дъб, където растат бутилки със сироп; ще играят на нещотърсачи; ще яздят коня на Пипи. Ще сядат върху сандъка за дърва и ще си разказват истории. Може би понякога ще ходят на остров Корекоредут на гости на Момо и Моана и другите деца, но винаги ще се връщат във Вила Вилекула. Да, това беше прекрасна, успокояваща мисъл — Пипи ще остане завинаги във Вила Вилекула.

— Дано погледне насам, за да й помахаме — прошепна Томи.

Но Пипи гледаше право пред себе си със замечтан поглед.

После духна свещичката.

 ©Из "Пипи Дългото чорапче", Астрид Линдгрен